Пенчо П. Славейков: Морна лятна нощ…

Морна лятна нощ…

Пенчо П. Славейков

Морна лятна нощ; кръз блян,

знойни чувства сърце сепват;

тъмни листи сън желан

на душата ми нашепват.

Виждам се во родний кът,

родна реч слухът ми гали —

свой отново ме зовът,

свой които са ме звали.

Аз прегръщам ги засмян,

и сълзи в очи ми трепват...

Тъмни листи сън желан

на душата ми нашепват.