Ошо: Да осъзнаеш, значи да разбереш, че всичко зависи от теб
От HighViewArt
Не можеш на никого да стовариш отговорността за собствената си еволюция. Приемането на тази ситуация ти дава сила. Ти стъпваш на своя път на развитие, вървиш към своята еволюция сам.
Ние създаваме богове, търсим убежище при някой гуру, за да не отговаряме сами за живота си, за еволюцията си, стараем се да прехвърлим отговорността на някого, по-далеч от себе си. Ако не сме способни да признаем някакъв бог или гуру, тогава се опитваме да избягаме от отговорност с помощта на различни наркотици и всичко, което ни прави безсъзнателни.
Но тези опити да се избяга от отговорност са абсурдни и незрели, чисти детинщини. Те само отлагат проблема, а не го решават. Може да го отлагаш до самата си смърт, но проблемът остава и в новото ти прераждане всичко пак ще се повтори.
Когато разбереш, че само ти си отговорен, става невъзможно бягството в безсъзнателното. И е глупаво да се прави опит за бягство. Защото отговорността е прекрасна възможност за еволюция. От възникналата борба може да се роди нещо ново. Да осъзнаеш, значи да разбереш, че всичко зависи от теб.
Даже твоят Бог, който също е създаден от въображението ти. В крайна сметка всичко е част от теб и ти отговаряш за това. Няма кой да изслушва оправданията ти, няма арбитраж, цялата отговорност си е само твоя!
Ти си съвсем сам, трябва да го разбереш. Щом човек започне да осъзнава, той става сам. И колкото е по-високо съзнанието, толкова по-дълбоко се осъзнава това. Затова не бягайте от този факт при приятели, асоциации и тълпи. Това е най-великото явление - целият процес на еволюцията се е стремил към него.
Съзнанието ти е доближило момента, в който разбираш, че си сам. И само в уединение може да се постигне просветление. Аз не казвам "самота". Чувството за самота и изоставеност се проявява, когато бягаш от уединението, когато не си готов да го приемеш.
Ако не приемеш факта на уединението, тогава се чувстваш изоставен. Тогава търсиш някаква тълпа или друг начин за опиянение, за да се забравиш. Самотата създава свои вълшебни начини за забрава.
Ако си в състояние да бъдеш сам, напълно сам, дори и за миг, егото ще умре, ще умре "аз"-ът. Ти се взривяваш, но него вече го няма. Егото не може да пребивава в самота. То съществува само във връзка с другите. Когато си сам се случва чудо. Егото отслабва. Трудно му е да съществува повече. И ако имаш достатъчно мъжество да останеш сам, постепенно ставаш човек без его.
