Огън се пали от двама...

Накрая тя се обърна към него. Пое дълбоко дъх, сякаш да прибере навътре сълзите си и му каза:

- Знаеш ли, човек се учи на смирение, едва когато загуби нещо - било то и себе си. Защото ти винаги ще си част от мен, както и аз от теб.

Животът ни е подарък, а ние с теб побързахме да го разопаковаме като разглезени деца и след това да захвърлим.

Това не разбрахме, скъпи мой.

Любовта в живота е едно, а любовта на живота съвсем друго.

Там е нужна грижа, отдаденост, нужен е огън, за да те стопли.

 

***

 

Тя беше такава емоция, която трудно можеш да събереш в една дума.

Появява се ненадейно. Подаваш ѝ ръка за здравей, а тя ти отвръща, "влизам право в сърцето ти", усмихва ти се и след това изчезва и не се появява с дни. В такива моменти ме е докарвала до лудост.

Ходещо бедствие, луда е, луда е за сто, но не мога да я пусна, всъщност не знам дали съм я хванал изобщо.

Но Бог ми е свидетел, не искам да знам какво ще е ако един ден я няма.

"Добре дошла в сърцето ми... Малка моя.....Не бягай... Остани".