Нека се срещнем на нашето място с бутилка отлежали думи!

Многоточието слага начало на паузата, а тя е много важна за човешките отношения. Думи на големия Камен Донев. Паузата ни дава време да помислим и след това не просто да кажем нещо, а да кажем онова, което е нужно. Важи с пълна сила и в любовта.

Понякога думите са като виното. Необходимо е да отлежат в съзнанието ни, за да сме сигурни в съдържанието им. А ние с теб, макар и ценители на виното, прибързахме с реколтата. Казахме си неща, които не трябваше, а всички знаем колко много нараняват думите.

Когато достигнете етап на изчерпване или сте забили в битови проблеми и еднообразни разговори, натиснете пауза. За час, за ден, за седмици или месеци. Не се страхувайте да го направите. Паузите могат да бъдат както разрушителни, така и изграждащи. Ако след паузата не ви се връща, означава че играта е свършила. Ако ли пък не - ще усетите как нямате търпение да натиснете отново бутона play, връщайки се в играта по-зрели и спокойни като по-силни и добри играчи, преминали периода на осъзнаване и сигурни в следващите си действия.

В литературата понятията "сродна душа" и "партньор за цял живот" често имат различни значения. Първият се появява, за да те постави пред трудни изпитания, така че да достигнеш съвсем различно ниво на самоопознаване и израстване, а вторият е човекът, който те разбира и подкрепя независимо от обстоятелствата. Но дали една пауза помежду ви не би довела до съзряване, оценяване и възможност двете характеристики да се слеят в едно?

Сякаш забравихме как да общуваме нормално, гледайки се искрено в очите, а не натискайки сензорите на умните си телефони. Затова избрах да съм старомодна. Няма да пусна писмо в пощенската ти кутия, за да не попадне в грешните ръце. Ще оставя посланието си там, където можеш да го откриеш само ти. Нещо като писмо в бутилка, обаче в градска среда, скрито от хорските погледи, оставено на произвола на съдбата, в трепетно очакване на избрания.

Мислих дълго и ти оставих бележка на нашето място. Ако любопитството ти копнее да разбере какво пише, отиди и я намери. По почерка ще ме познаеш. Освен ако вятърът и дъждът не са я отнесли, така както направиха с нас и нашите планове. Тогава ти разрешавам да си измислиш какво е било съдържанието й и да ми върнеш отговор по твой избор. Аз често минавам оттам и проверявам как върви играта ни.

Всяка двойка има поне едно специално място със сантиментална стойност - пейка в парка, ресторант, бар или ъгъл на улица, където се е случила първата среща, целувка или по-дълбок разговор. Е, ние имахме доста, затова съм се заредила с търпение. "Хубавите неща стават бавно" - твоята житейска максима. "Чакам те, защото обичам чудесата" - моята философия, вдъхновена от Яворов. Ще играем на топло и студено. Ако побързаш можеш да стоплиш моята зима и да ми предизвикаш вечно лято. Нека се срещнем на нашето място с бутилка отлежали думи...

Ще играеш ли или ще мислиш още?