Не пресмятай какво си желал

Без да знаеш

Не пресмятай какво си ми дал
и дали сме си дали поравно.
Безсловесните твари без жал
се раздават за Божия слава.

И не пее сред шумата дрозд, 
за да крачиш по-бодро и леко. 
И набъбва лозата във грозд
не за твоята чаша с утеха. 

И липата през юни цъфти
не защото с любов я поливаш,
а защото след дъжд и мъгли
ѝ се иска да бъде красива.

Сред дерето реката шуми,
безучастна към всякаква жажда.
И в небето изгряват звезди
не защото страстта ти ги ражда.

Не пресмятай какво си желал
и какво, в крайна сметка, получил.
Всяка стъпка към мен си вървял,
без да знаеш, че вече се случвам.

Автор: Богдана Калъчева - словоделия и стихоплетки