Най-накрая усетих, че държа съдбата в ръце си

В момента, в който рухнах, когато не ми оставаше нищо, открих, че не се чувствам отчаян, а свободен. 

Разбрах, че най-важното беше не да оцелея или да постигна успех, а да намеря душата си, потънала в плаващите пясъци на детството.

Когато я открих, осъзнах, че тази власт, за която бях хвърлил толкова усилия, винаги е била в мен.

Помирих се със себе си, приех се с малко благосклонност и тогава ме обзе първият миг на покой.

Мисля, че това беше точният момент, в който си дадох сметка кой съм всъщност и най-накрая усетих, че държа съдбата си в свои ръце.

Исабел Алиенде,  из "Безкрайният план"