Муза - стих от Ангел Симеонов 

"Муза"

Беше в облачна дреха облечена,
с разпилени лъчисти коси,
несънувана, бяла, обречена –
невидяна от други очи.

И през улици тихи вървеше,
като видение в сънища бели.
Тръгнах увлечен, тръгнах след тебе –
без посока, без да мисля дори.

Много изгреви с теб прегорях.
Срещах залези с топли звезди.
Все те търсих… и все не успях
да те сбъдна във своите мечти.

И оставих след себе си спомени
в тъгата със мен остарели –
то, сърцето, избира посоката –
през простори и облаци бели.

Автор: Ангел Симеонов