Мога да чета

А, Б, В - шепти букварят - той със мене разговаря
и ме води по света - вече мога да чета!

А е азбуката свята - дар от Солунските братя.

Б - България! Във нея весел и щастлив живея.

В е връх във планината, който среща пръв зората.

Г е гълъбчето бяло, в мирен изгрев полетяло.

Д - другарче, без което нямам радост във сърцето.

Е - елхичка в светъл час и край нея Дядо Мраз.

Ж - жита узрели, златни сред полята благодатни.

З - със знания и книга надалече се достига.

И - игри, игри любими в летен зной и снежни зими.

К е клас задружен, дето сбира знания детето.

Л е люлякът в Балкана на Игликина поляна.

М е мама! Майко мила, моя обич и закрила!

Н - народът ни любим е, дал ни българското име.

О е обичта голяма и към татко, и към мама.

П е песента изпята в похода през планината.

Р пък радостта разгаря, че изучихме букваря.

С е свобода мечтана, от борците завещана.

Т - трицветното ни знаме, дето със любов огря ме.

У - училище! Оттука блика изворът наука.

Ф е фар, пронизал мрака, пръв приятел на моряка.

Х - хорце игриво зная, гайда свири - аз играя!

Ц - цветя цъфтят в градина, както нашата родина.

Ч - часовникът тик-така - бързай, ще изпуснеш влака!

Ш - без шал и без качулка ставаш ледена шушулка.

Щ - щом щъркелът затрака, идва пролетта, не чака.

Ъ е ъгъл в мойта стая, дето уча и играя.

Ю - през юли е добре да отидеш на море.

Я е ярък небосвод, ясен път за цял народ!