Миленита: Книгите, които ме промениха
Широката публика познава Миленита от култовия български сериал "Под прикритие". Почитателите на седмото изкуство са я гледали и във филма "Лора от сутрин до вечер". Всички, които обичат алтернативната музика със сигурност знаят парчетата й "Черни котараци", "Пия за Мария", "Да ти го начули"...
Ето книгите, които за оказали най-силно влияние върху Миленита:
1. "Спасителят в ръжта" от Джеръм Дейвид Селинджър
Миленита: "Книга, с която порастваш – във всеки възможен смисъл. Четох я на 14, баш когато си трябва. Чудя се дали там за първи път срещнах друг аутсайдер или направо не ме превърна в такъв."
2. "Приключенията на Хъкълбери Фин" от Марк Твен
Миленита: "Тука пък срещнах най-добрия си приятел. Била първата дисекция на американското общество - може. За мене повече от всичко е книга за приятелството. Даже имах късмета после да го намеря Хък и на живо един-два пъти в живота."
3. "Времетръс" от Кърт Вонегът
Миленита: "Ако ще и само заради изречението "Душата е онази част от тялото, която разбира кога нещо с мозъка не е наред". Вонегът не е точно елегантен, нито галантен, мачка безпощадно, абе направо е брутален, мрачен хейтър. На моменти необяснимо ми напомня на Дарт Вейдър. Но някой някъде винаги е Алчен и именно Вонегът е Призван да го Посочи с Жилавия си Пръст. Сила!"
4. "Отвори сърцето си. Будистки приказки за живота" от Аджан Брам
Миленита: "Истински случки от живота на един монах. Пълна е с любов и след нея ти е по-леко на света. И с тебе си, и с другите."
5. "Лолита" от Владимир Набоков
Миленита: "Това не е роман, а изповед, в която грозното е красиво и обратно, мъчителят е жертва и обратно, краткото е вечно и обратно. На мен ми подейства опустошително, но пък е и една от най-великите, писани някога."
6. "Тибетска книга за живота и смъртта" от Согиал Ринпоче
Миленита: "И с други сме си говорили, че в тази сякаш има някаква магия, да идва в живота ти точно когато трябва. Обаче се чете доста мъчително, особено в най-интересната й част – преходът от смъртта към новия живот, който тибетците наричат "бардо".
7. "Животът на Пи" от Ян Мартел
Миленита: "Любим наръчник за оцеляване. Никога не съм срещала човек, който да е едновременно толкова гол, гладен и жив."
8. "Сто години самота" от Габриел Гарсия Маркес
Миленита: "Благодаря на съдбата, че ме срещна с нея точно в Мексико, че мога да я чета на испански и че всеки път като я отворя е като за първи път."
9. "Ние, врабчетата" от Йордан Радичков
Миленита: "Еми извинявайте, мили деца, че не се оказа съвсем детска, че няма добри и лоши, че птиците не са шарени и силни като в "Енгри бърдс", а едни такива опърпани... Абе изобщо – хич не е по Дисневски. На всичкото отгоре се случва някой изведнъж най-неочаквано да умре, и то – съвсем негероично. Но както сте прочели, птичата перушина живее вечно. Ако я срещнете по пътя си я повдигнете от земята и я пуснете да полети. "Защото една птица може да бъде мъртва, но перата и са винаги живи".
10. "Майстора и Маргарита" от Михаил Булгаков
Миленита: "Как да поставя жалките си думи до това заглавие? Как даже да посмееш да се обадиш?"
11. "Книга за всеки ден и за всеки дом"
Миленита: "Свещена тухла, подвързана от майка ми с кадастрон, ако изобщо знаете какво е това. Консервиране на компоти, плетене на бебешко елече на една кука, домашни маски за лице. Само като я разтвориш – хартията, миризмата, рисунките – направо машина на времето."
