Мила Роберт: Разбрах силата да обичаш и да бъдеш обичан

За някои Мила Роберт е твърде ексцентрична, други я наричат "Българската Лана Дел Рей", а аз лично смятам, че тя е глътката свеж въздух в българската музика. Днес ще си поговорим с момичето, което е толкова готино, различно и лъчезарно, че когато влезе в стаята и всичко рязко светва. Мила Роберт говори в едно откровено интервю за албума й "Еготрип", който е реалност, благодарение на "Музикаутор", любовта и мъжете в живота й.

-Здравей, Мила, радвам се, че се съгласи на това интервю, забелязвам, че в заглавията на песните си често употребяваш думичката "любов", какво всъщност за теб е любовта?

-Всичко, което може да се каже за любовта е вече казано клише, но какво да направя като тая сладка кучка движи всичко и без нея сме наникъде!

-Как се зароди идеята ти за "Любов" има ли някаква житейска случка, която стои зад нея?

-Да. Не толкова случка, а по-скоро натрупване. Бях в любовни мъки преди две години. Не че момчето за което е писана не ме е обичало, по скоро аз не знаех как да обичам. Любовта приема и не съди, разбрах по-късно.

-Защо реши първият ти албум да се казва "Еготрип"?

-Идеята ми дойде рязко и я „купих“ веднага. Беше от онези кратки моменти на яснота. Сега не бих го кръстила така, малко ми е кичозно, но този албум представя борбата на една 22-23 годишна девойка, която се чуди всекидневно какво прави тук и се променя постоянно. Сигурна съм, че като го слушам след 10 години ще ми е мило и може би ще видя нещо, което сега ми убягва.

-Смятам, че музиката ти е доста иновативна за българската сцена, постоянно експериментираш. Как се реши да започнеш да правиш кавъри на поп-фолк песни?

-Благодаря. Аз преди всичко съм ненаситен меломан. Слушам буквално всичко, освен може би метъл. Обичам мелодията и я чувам навсякъде. Правя тези кавъри, защото харесвам някои поп-фолк песни и виждам потенциал в тях да звучат и по друг начин добре, но ако трябва да ти кажа честно, просто се случва. Хващам китарата и си имам "нещо нетипично" в главата и просто излиза наяве без да го мисля много.

-Дуетите ти с Азис и Николаос Цитиридис случайност ли бяха или постигната цел?

-Не знам, понякога идеи се появят и хора се съюзяват и това му е готиното на живота. Аз самата се изненадах и от двете колаборации. Азис беше споменавал, че би участвал в мое видео и затова си позволих да го поканя и не мога да ти опиша каква беше радостта за мен. А с Николаос не съм си и мислила, че ще направим нещо такова нещо - той хвърли идеята уж на шега, но аз взех смешката на сериозно. И в двете колаборации цареше любов, разбирателство и смях, а това е всичко нужно за да си струва.

-Има ли някого, с когото би желала да направиш дует?

-Marc Rebillet е последното ми влюбване в артист. Той прави музика от въздуха с пиано, лупър и глас. Бих умряла от вълнение, ако някой ден мога да стоя до него с микрофонче и да създаваме песни без да го мислим. Иначе от българските изпълнители съм огромен фен на So Called Crew и имах удоволствието да направим няколко парчета с Гената, едно от които ще бъде в предстоящия му албум. Бих колаборирала с всеки, с който го усещаме и сме на един вайб. По-скоро такива неща се случват по въздуха, не знам как да го опиша.

-Набирането на популярност промени ли по някакъв начин живота ти?

-Много съм благодарна, че има хора които се кефят да ме слушат и това е най-важното за мен. Също много се радвам, че в момента мога да живея от тази "популярност" чрез реклами в Инстаграм и други кампании, защото ако я нямах тази "популярност", със сигурност в момента щях да работя нещо, което щеше да ми яде от времето, в което мога да се развивам като музикант. Много съм благодарна, че в момента мога да ходя на пеене и на уроци по музикално продуциране в Sound Ninja Academy и да бъда изцяло отдадена на най-любимото ми. Известността ме вълнува до толкова до колкото мога да живея от музика и да продължавам да я правя, всичко останало е суета.

-Какво те вдъхновява?

-Фактът, че нямам време за губене и безкрайната велика музика съществуваща на земята. Доброто в хората и любовта ми към тях. Необятността на този свят и възможността ми да интерактвам в него. И всякакви други безброй, малки, рандъм неща.

-Честно казано любимите ми твои песни са "Такт", която излезе през декември 2019 и "Всичко рязко светва", която излезе месец май 2020. В тези две песни сякаш виждаме два различни погледа към живота. Едната Мила пише за раздяла, а другата отново е влюбена в живота, това така ли е и какво се промени за теб през интервала между двете песни?

-Разбрах силата да обичаш и да бъдеш обичан. Тези двете също са ми любими, защото са най-близо до мен като звучене. Надявам се новите песни върху които сега работя да имат подобен заряд.

-Не всеки може да разбере музиката ти, как приемаш критиката?

-Всеки критик има право, разбирам ги и гледам да се уча, вместо да се сърдя. Важното е да не спирам, пък не може да се харесам на всички.

-След "Еготрип" какво предстои?

-Ха-хааааа, почти нямам идея :) Само знам, че ще вложа поне три пъти повече работа в следващото музикално изделие (ЕP/aлбум).

-С коя твоя песен би поздравила читателите на High View Art?

-"Всичко рязко светва" форевър. Желая на всички ни светлина в тези трудни времена.