Любими цитати от книгите на Харуки Мураками
Любимият на хиляди хора писател Харуки Мураками казва: "Докато работя, обикновено слушам класическа музика. Мога да свиря и на пиано, обичам джаза. Създаването на романи е като свиренето на някакъв инструмент. Написването на изречение следва същия ритъм, какъвто има и музикалната творба. Не можеш да напишеш следващо, ако то не е свързано с целия ритъм на творбата."
Различен, близък, далечен, забавен, странен, загадъчен – такъв е Харуки Мураками. След като ви представихме 30 вдъхновяващи мисли на съвременния японски писател, сега ви предлагаме още 10 цитата от неговите книги.
1. "Знанията и уменията, които ти втълпяват в училище, надали ще са ти особено полезни в живота, бъди сигурен. Няма какво да се заблуждаваме, общо взето, (учителите) са сбирщина от идиоти и несретници. ... постарай се да запомняш всичко, което обясняват.
Мозъкът ти трябва да поема знанията като попивателна хартия. По-късно ще решиш какво ти е необходимо за живота и от какво да се освободиш." - "Кафка на плажа"
2. "Не мога да понасям кухите хора. Не мога да ги търпя и когато ми се изправят пред очите, съм в състояние да изрека неща, за които после да съжалявам." - "Кафка на плажа"
3. "По всяка вероятност то е плод на моето въображение, една илюзия, а колкото повече разсъждаваш за илюзиите, толкова повече те се множат и добиват отчетливи форми. И престават да бъдат илюзии." - "Кафка на плажа"
4. "Може би всичко това ми се е присънило", помислих си. Стоях дълго там, загледан в надвисналата над града дъждовна завеса. Сякаш отново се бях върнал в детството си, отново бях станал дванайсетгодишно момче, което часове наред гледа дъжда.
Гледаш, не мислиш за нищо и чувстваш как тялото ти постепенно се размеква, и ти се струва, че се отърсваш от действителността. Дъждът има особена хипнотична сила." - "На юг от границата, на запад от слънцето"
5. "Гледа към фотоапарата широко усмихната. Все същата прекрасна усмивка - макар и не така самоуверена и естествена като на възрастната Шимамото. А тази неувереност и неопределеност бяха особено затрогващи. Самотните нещастни момичета не се усмихват така." - "На юг от границата, на запад от слънцето"
6. "Нашата памет и усещанията ни са несъвършени и несигурни. Затова ние винаги разчитаме на една друга, сигурна реалност, потвърждаваща истинността на случващото се. Доколко е реално това, което считаме за реално или то е такова просто, защото така смятаме?
В много случаи е невъзможно да се отговори на този въпрос. И за да представим реалността като истинска, ни е необходима друга, да я наречем гранична реалност, която се свързва с истинската." - "На юг от границата, на запад от слънцето"
7. "Веднъж започнех ли една книга, не можех да я оставя - беше като пристрастяване. Четях докато ядях, във влака, в леглото до късно през нощта, в училище, където криех книгата, така че да мога да чета по време на час. Нямах почти никакво желание да говоря с никого за това, което научавах от книгите и музиката. Чувствах се щастлив, че съм просто аз и никой друг." - "На юг от границата, на запад от слънцето"
8. "- Кои автори харесваш? – попитах, като говорех с почтителен тон с този, две години по-възрастен от мен човек.
- Балзак, Данте, Джоузеф Конрад, Дикенс – отвърна той без колебание.
- Не съвсем модерни.
- Тъкмо затова ги чета. Ако четеш само книгите, които всички четат, можеш да мислиш само за онова, което всички мислят." - "Норвежка гора"
9. "Единственото, което се променяше, беше книгата. Тя четеше ту Мики Спилейн, ту Кензабуро Ое, ту Алън Гинсбърг. Все едно какво, само да е книга. Студентите, които влизаха и излизаха от кафенето, й даваха за малко книги, които тя изчиташе от кора до кора.
Изгълтваше ги като пуканки. В ония времена хората с лекота си преотстъпваха за малко книгите и тя не страдаше от липса на четиво." - "Преследване на дива овца"
10. "Като цяло хората, които умеят да пишат писма, не изпитват нужда да го правят. Имат предостатъчно живот, който да живеят в собствения си контекст. Това разбира се е само мое мнение. Може би е невъзможно да живееш в някакъв контекст." - "Преследване на дива овца"