Летен полъх

Отвори очи и се огледа. Слънцето напичаше през прозореца на колата. Опита се да се изправи, но гърбът я болеше и беше схваната. Завъртя се на другата страна и усети дъха му по бузата си. Дишаше равномерно, спокоен и прекрасен. Миглите му потрепваха леко и й се прииска да го целуне. Ръката му беше под врата й затова тя се надигна бавно и тихо се премести на предната седалка. Той я усети, размърда се, отвори очи:

- Къде отиваш?
- Ходи ми се, нали се сещаш ... – измрънка тя. От течностите снощи, коремът й се беше подул и бързаше да потърси място, където да се облекчи.

Излезе от вратата и огледа къде са паркирали колата. На двеста метра встрани от пътя, на една зелена полянка. Край тях имаше лозя, а от другата страна безкрай от пшеница и току що разцъфнал слънчоглед. Живееха в Шумен. Бяха се оженили преди две години, но все още не усещаха страховитата тежест на брака, за която бяха изписали стотици неприятни сценарии. Обичаха се много и спестяваха за къща.

Живееха скромно, но юли бе дошъл и им се прииска да отидат на море. Сега тя вървеше по черната пътека, оставила асфалта и колата зад гърба си. Крачеше бавно и дишаше тежко. Вдишваше колкото може по-силно и бавно. Искаше да усети всяка една зелена нотка из въздуха. Изкачваше се плавно нагоре, докато не откри кътче с малко повече трева и две череши сред лозята. Стори й се достатъчно закътано, за да свърши набързо мисията си. На връщане й се стори, че за секунда видя залива на Обзор между върховете на житните класове. Сандалите й оставяха вълнообразни следи по пръста. Когато отвори очи й се стори, че е обяд, но се оказа, че бе едва осем без пет.

- Малко късно, но мисля, че открих перфектното място за пренощуване. – отбеляза развълнувана тя, докато влизаше в колата. Той й се усмихна учудено и се протегна.
- Покажи да видим!

Тя му посочи накъде да кара. Не повече от петстотин метра по-натам от мястото им за пренощуване пред тях се откри прелестна гледка. Заливът, безкрайното море, сгушеният Обзор и дългата плажна ивица. Облаците по небето караха слънчевите лъчи да падат на снопове, което засилваше трепета в сърцата им от гледката.

Бяха се оженили, живееха щастливо заедно на квартира. Работеха всеки на две места и трудно си улучваха почивките. Този уикенд го планираха отдавна. Късно вечерта в петък се натовариха на семейното си комби. Дойдоха в Обзор, за да се видят с приятели и да си припомнят сладкия момент на сламения бар на плажа, в който очите им кръстосаха погледи. Няколко менти със спрайт по-късно знаеха, че това не е просто летен флирт. Пет години по-късно откриха, че барът е все още там.

Отстрани на него новите наематели бяха подредили четири средно големи палми. Пъстроцветни столчета, хамаци и три сепарета от палети с големи меки възглавнички привличаха погледите на туристите. Персоналът беше друг, но все така свеж. Усмихнати момчета и момичета бъбреха по масите, смучеха закачливо коктейли и мърдаха пръсти в пясъка. Лека музика с мека бас линия се носеше от вятъра към морето. Седнаха на бара и си поръчаха той голяма бира, тя - вода. Работеха за бебе и не пиеше, нито пушеше цигари. Искаше й се  някой ден детето й само да избере дали, какво и как да консумира. А до тогава, тя искаше организмът й да е здрав, за да е здраво и бебето.

Вечерта премина спокойно, в спомени за първата среща, стари лафове, трепети и вълнения. Бузите им поруменяваха от емоциите, които преливаха в главите им. Късно през нощта, решиха да спестят парите за нощувка и да спят на романтично място в колата. Около час караха нагоре – надолу из Обзор и покрайнините в търсене, докато не решиха да се качат на баира в Бяла. Именно малко след изхода на градчето, бяха отбили на една полянка, за да пренощуват.

Сутрешният бриз рошеше косата й и тя я придържаше леко с една ръка, докато стояха на върха на хълма. Сгушени един в друг крояха планове за бъдещето. Представяха си какво и как ще се случи, къде ще живеят, с какво ще се занимават. Пръстите на ръцете им се вплитаха, дъха се сливаше в едно, а устните се докосваха меко и плавно. Чуваха се птички, скрити в лозята и щурчета. Постояха така, за да се отдадат напълно на мига на съвършенство. После им се прииска да пият кафе и се върнаха обратно в колата към града.

Седмица след почивката, тя отиде на гинеколог. Оказа се, че никога няма да могат да имат собствени деца. Върна се вкъщи неописуемо тъжна. Сълзите й не спираха да текат, усещаше, че се задушава, а мисълта от думите, които трябва да му изрече, стягаха гърлото й и караха устата й да пресъхне. Той я погледа малко, усмихна й се и я прегърна силно. "Обичам те!" – чу да прошепва в ухото й.

Нямаше и три дни по-късно, когато тя приготвяше вечеря. Суетеше се дали да слага сирене на салатата или да го нареже отстрани, когато той влезе. Първоначалният шок от новината вече бе преминал, но все още сълзи нахлуваха в очите й, когато срещнеше погледа му. Той стоеше на прага на вратата усмихнат с малко пухкаво черно кученце и брошура за осиновителна програма в ръце. Кръстиха го Юли.