Какво ще се случи, ако за миг забравим за бъдещето?

Много често действията ни се определят от това какви последствия би могло да има в бъдеще. Това, което правим или по-скоро се отказваме да направим е диктувано от личните ни предположения за развитието на ситуацията. Но ето тук се появява един голям въпрос – защо си мислим, че знаем какво ще се случи?

Във функционирането на цялата Вселена има някаква перфектна точност, благодарение на която всичко се подрежда по хармоничен начин. Всички случки, хора, случайности и съвпадения, както и да ги наречем, те винаги се оказват на правилното място в правилното време.

Дори в момента да не разбираме това съвършенство и да си мислим, че отново сме прецакани, след време успяваме да видим, че е имало причина за начина, по който са се стекли обстоятелствата.

Ние не знаем повече от този съвършен вселенски разум, под каквото и име да го приемате лично вие, но това не ни спира да правим предположения за бъдещето си. Проблемът е, че най-често тези предположения ни спират по някакъв начин – те слагат граници на мисленето ни, с това задраскват безброй възможности, за които не сме и предполагали, и най-вече ни отказват от действието.

Често в мислите ни се появява неприятната картина на евентуални бъдещи последствия и ние изключваме възможностите в живота си още преди да сме предприели първата крачка. А хилядите други начини да се развие ситуацията? А всичко, което ние още не знаем? А това, което не сме способни да видим?

Помислете какво ще се случи, ако за миг забравим за бъдещето? Ако изтрием от главите си идеята, че имаме на разположение още много години? Как бихме живели, бихме ли се отказали от това, на което днес казваме не?

Може би тогава ще започнем да правим всичко, което искаме, без да ни спират нашите предразсъдъци, притеснения и комплекси. Може би ще спрем да се страхуваме и ще видим, че имаме толкова много късмет. Ще осъзнаем, че всичко накрая се подрежда и ни се случва точно това, което е нужно да ни се случи, за да придобием или разберем нещо, което ни е липсвало.

Струва ми се, че тогава ще обичаме повече, ще се прегръщаме повече, ще си говорим повече… защото няма ли бъдеще, няма и предположения, че нещо ще се обърка.

Ако забравим за бъдещето остава само сега! Без страх, без въображаеми проблеми, без време за отлагане - остава само действието.