Какво може да научим за креативността от джаз музикантите

Наблюдавайки свирещи джаз музиканти, може да останем с впечатлението, че творят музиката си по магичен начин. Благодарение на невронауката вече има изследвания върху мозъчната им активност докато импровизират. Това дава яснота относно неврологичния аспект на креативността. Оказва се, че този магичен процес е достъпен и за нас.

Лимб, който е изследовател и музикант, заедно с екипа му подготвят пластмасова клавиатура, на която джаз музикантите могат да свирят, докато процесите в мозъка им се проследяват чрез ядрено магнитен резонанс. Изследователите казват на музикантите да изсвирят пиеса, която знаят, а след това да импровизират с друг музикант. Така Лимб успява да получи образи на мозъка им в тези ключови моменти.

Когато музикантите започват да импровизират, активността на мозъка се променя и частта, отговаряща за контролиране на изразяването, възприемането и мониторинга на себе си (латералната префронтална кора) става по-малко активна. Така се изключва самоцензурата, а това води до генерирането на нови идеи без задръжки.

Интересното е, че импровизиращият мозък включва много от същите мозъчни центрове, които се активират при използването на езика. Това подкрепя идеята, че импровизацията между музикантите прилича на техен собствен език.

Същият принцип може да се приложи и в други области, например за т.нар. "творческа дупка". По-трудно могат да ни хрумнат идеи, когато се мъчим и опитваме прекалено усилено. Когато има напрежение и мозъкът активно премисля нещо, това може да повлияе на вече добре овладяни процеси и да понижи представянето ни. А това допълнително усилва самоцензурата.

Креативността може да се развива

Креативността не е непознаваемо, мистично качество, а умение, което може да се развива. Трябва да се култивира този начин на мислене и определени поведения и е добре това да започва от ранна възраст. Колкото повече неща се правят в тази посока, толкова повече резултати се постигат.

Проблемът е, че децата, а и възрастните, не получават неструктурирано време в училище или на работа. Училището се базира на правилни или грешни отговори, а това почти не оставя място на учениците да достигат до нови идеи и неща. С цялото това насочване и структуриране на времето се отнема радостта от много процеси.

Насока: определете си време за спонтанно и непринудено изследване и експериментиране

За да бъдат креативни децата и възрастните, трябва да имат отделено време за импровизиране и свободна игра, за да могат да изследват и експериментират с нови идеи и неща. Неструктурираното време е нужно за упражняване на креативността.

Все още е разпространено мнението, че обучаването на креативните аспекти у децата и възрастните е нещо, което се случва случайно. Но подобна позиция пропуска връзката между креативността и генерирането на идеи, необходими за силните умения за решаване на проблеми.

Също така креативността е "вградена" в мозъка ни. Тя е едно от условията, позволили ни да се адаптиране към промените в средата. От много рано се проявява нуждата от генериране на нови идеи и достигането до неща, които не сме знаели преди. Това винаги е било от ключово значение за оцеляването ни.

А как да започнете да превръщате креативността в навик може да разберете на събитието SoCreative.

Още интересни статии на автора може да откриете в неговия блог. 

Снимка: lajazzscene.buzz