Какво бихте направили днес, ако утре всичките ви мечти се сбъднат?
Да, точно така – ако мечтите, плановете, целите и желанията ви станат реалност. Всичките. Не, ако утре е последният ви ден, ако умрете, свърши светът и там подобни апокалиптични прояви.
Каква е разликата?
Ще започна малко по-отдалече. Преди няколко години, гледах световноизвестната реч на Стив Джобс пред Станфордския университет от 2005 г. (все още ми е топ 3!). Ако кажа, че промени живота ми, ще е прекалено, но да речем, че даде съществен отпечатък върху него до последните няколко месеца.
Като цяло смятам, че да приемеш смъртта като част от живота, каквато всъщност е, наистина помага да осмислиш какво наистина би правил с живота си или да го наречем "подаренето време" и как максимално пълноценно да го изживееш. Но...
След като си зададох този въпрос "Ако утре беше последният ден от живота ми, какво бих правила?" ме доведе до много изжиявания, определена част от които може би не беше нужно да изживявам (размислите, че всичко се случва с прична и винаги правим най-доброто възможно – в друга статия)...
Основният извод, до който стигнах, рухнала от изтощение от емоции, преживявания и "живот като за последно", беше... ами няма нужда да изживяваш всичко в този живот. Някои неща просто не са за теб. За други са. По-хубаво и по-приятно е да изживяваш правилните неща, с правилните хора в правилния за ТЕБ момент.
Как да разбереш кое е правилното? Тялото, тялото и пак тялото. По-конкретно интуицията, сърцето, вътрешният глас, най-вече чувствата и емоциите, които пораждат различните житейски ситуации. Защото, както всички знаем, дори и тези, които отричат: интуицията винаги печели срещу логиката за важните житейски решения. Не говорим за маркетингови стратегии, макар че и те се базират на психологически изследвания ;)
Та, като заклет фен на позитивното мислене (не нереалистичното, отричащо реалността позитивно мислене!), реших да преобърна въпроса, защото все пак идеята за смъртта и края малко или много натоварват и да си го припомняш всеки ден, не е най-приятното нещо, което можеш да правиш. А пък и може да доведе до излишна фрустрация и екзистенциални драми от сорта, че "за нищо не ставаш", "нищо не си постигнал" или "за какво живееш"...
Така в един ужасен ден на емоционално изтощение се замислих: "Добре... смъртта така или иначе ще дойде в един момент, но ако утре... утре е най-щастливият ми ден, този в който всичко, за което съм мечтала просто... се случи. Ама наистина! Утре се събуждам и съм постигнала желаното, чувствам се щастлива, успешна, удовлетворена по всички възможни начини... (а не умирам, нали)... какво бих направила днес, нещо малко дори, мини краааачица? Как бих се чувствала?"
Ако кажа, че този въпрос пормени жиовта ми, ще бъде обидно малко...
В тази въпросна вечер, това, което направих, беше за първи път от много време да си легна спокойно и да заспя почти за секунди, без да мисля как да дам своя принос на света, какво ми е призванието, проблемите в работата, с гаджето и всички останали обичайни женски мисли за тялото, косата, дрехите, заедно с екзистенциалните за глобалното затопляне, замърсяването, войните, гладните и болните и... разбирате, нали :D
Легнах си щастлива без причина, приемайки, че светът и нещата от живота в този момент са такива, каквито са и без мен, и най-доброто, което мога да направя е да си легна, защото "утре щеше да бъде най-щастливият ми ден" и аз исках да го посрещна свежа и наспана. Простичко.
Естествено не си представяйте, че тогавашният утрешен ден беше УАУ! Не, той беше обикновен, но аз за първи път се чувствах щастлива, без да ми се е случило нещо УАУ. А това само по себе си беше УАУ.
Впоследствие започнах да използвам въпроса в различни ситуации и резултатите не закъсняха. Особено когато не знаех какво да избера и какво решение да взема. Този въпрос караше ума ми да се укроти, а когато това стане – да усетиш и почувстваш правилният за теб отговор с тялото и интуицията си, става не просто лесно, ами и забавно :)
Идеята е, че когато мислиш за края, умът откача и иска да свърши всичко, което си е наУМил. Например преди да излезнете в отпуск, се опитвате да свършите всички отложени задачи, които като цяло няма никакъв сисъл да вършите или пък еуфорията за Ново начало преди Нова година или преди Рождения ви ден и особено лятото за отслабване, спиране на цигарите и сладкото...
Когато обаче се опиташ да си представиш и усетиш, че утре е Началото на това, което искаш, за което се бориш и мечтаеш... ами пробвайте сами! ;)
Давам само последен тийзър: обикновено това, което ви дойде да направите е нужната и възможна за момента крачка (действие през тялото), която да ви доближи до желаното/мечтаното, дори и това да е просто да си легнете и да се наспите.
Успешно Ново Начало! :)
