Как да живея все повече в това, което предпочитам
Страховитите, мъчителни, гадни ограничения! А всъщност, всяко едно ограничение представлява нещо "старо", което жадува промяна, иска новото, но му е трудно. Ако имаха глас, ограниченията щяха да казват "Ето какво се е случило до този момент", и този глас би могъл да бъде доста отчаян, мислейки си как тези ограничения винаги са били и все така ще бъдат и няма надежда за нещо различно.
За щастие, всичко в нашето измерение е дуално! И ако от едната страна на ограничението има депресия, то неизменно я има и другата страна, която казва "Ето какво се е случило до този момент. Уморих се! Уморих се от това ограничение! Искам промяна, готов съм, позволявам и заслужавам промяна. Не знам как точно, само знам, че е възможна!"
Според системата Human Design, съдържажаща в себе си няколко науки, периодът от 31.12.2015 до 21.01.2016 е време за равносметка. Тя е ценна, защото не бихме могли да влезнем коректно в новия годишен цикъл на 22 януари, ако не сме осъзнали: смисъла, откъде идваше подкрепата, каква е моята вътрешна истина и готов ли съм да пусна старото.
На 16.01.2016 Слънцето навлезе в хексаграма 60 "Ограничение/Приемане" от колелото на Живота и активира за шест поредни дни последната тема за равносметка, а именно:
- с какви ограничения се срещнах през изминалата година
- какво научих чрез тях
- готов ли съм да пусна старото и да приветствам новото
От дълбока древност до наши дни, винаги се е говорило за ограниченията (мисли, вярвания, навици, държава, структури, наука, религия, закони, образование, принадлежност, идентификация, и т.н) и как да ги преодоляваме. Но без особени резултати, нали? Сякаш се въртим в плосък кръг и все нещо не е както трябва. Приканвам ви да се потопим в тях и да ги разгледаме от всички възможни страни!
Разбирането е свобода и висша форма на любов!
Ограничението не съществува самостоятелно, от другата страна на "монетата" стои и чака възможността за качествена промяна, винаги. И все пак, на колко от вас им е лесно да се променят? Колко от вас посрещат промените не със страх и вцепеняване, а с усмивка и любопитство? Трудничко.
Каквото и да искате да промените – навик, убеждения, обстоятелства, винаги първата крачка е приемането. Няма нищо страшно в това да осъзнаеш, приемеш и прегърнеш ограниченията си. Това е пътят за тяхното превъзмогване.
Искате чудеса и вълшебства в живота си? Най-сигурният начин за това е като пренасочите огромното количество енергия за подхранване на лимитиращите убеждения към творчески принос, за който знам тайничко мечтаете.
Процесът на поддържане на ограниченията (напр. знам, че не ми се отразява добре да изяждам по два шоколада наведнъж, но продължавам да го правя) ни поставя в едно принудително въздържание. Въздържание от промяна! А въздържание от промяна води до депресия, до застой.
И хем съм тъжен, че продължавам да си вредя с редовното изяждане на двата шоколада, хем пък ми е едно такова радостно, докато си ги дъвча с наслада. Тъга и радост в едно, или т.нар. и на всички позната меланхолия.
Да бъдеш в настоящия момент, въздишайки на моста между миналото и бъдещето, между старото и новото, и все да не можеш да направиш крачката. Ето това е депресионно състояние, в което ако си позволиш лукса да останеш прекалено дълго – умираш. Като актьора Робин Уилямс, който цял живот се бореше с депресивни състояния и накрая "изгуби" битката.
Ето защо ПРИЕМАНЕТО на ограничението е първата стъпка в превъзмогването му. Приемане, не борба. Приемането, че има нещо вътре или извън теб, което те ограничава, което изисква осъзнатост и будност за онзи подходящ момент във времето, в който ще го надскочиш. Да имаме нагласата и да развиваме способността да запазваме стабилност, въпреки сблъсъците с бариерите.
Да приемеш ограниченията и да запазиш вътрешната си хармония е велико. Да позволиш на ограничението да съществува, защото много добре знаеш, че промяната е така или иначе възможна, е мъдрост от ранга на Буда :)
Щом се уловите изнервени, раздразнителни, меланхолични или дори депресирани, запитайте се: "Какво не приемам?", "Защо изведнъж се напрегнах?", "В какво съм се вкопчил неистово?". Отговорите биха били ценни. Колкото до ограниченията, които ги провокират – нищо лично, просто ви се случват, за да ви помогнат да осъзнаете какво предпочитате и какво не, какво е необходимо да промените за да преживявате повече от това, което предпочитате.
Когато болката от това да си един същ стане по-голяма от болката да си Себе си, ти си готов да пуснеш съпротивлението, страховете, закостенялостта и се променяш.
Снимка: lifepopper.com
