Как да се справим със загубата?

Загубата е част от живота ни, която всеки човек изпитва, докосва навсякъде. И това не е клише, а начин да спечелим духовен мир по отношение на това дали губим човек в разрушена връзка или е раздяла при смърт.

Да се справим със загубата не означава "поправяне" или преобръщане. Означава активна дейност, а именно:

1. Скърбене - в него бушуват различни чувства и емоции - тъга, гняв, вина, самота, страх, тревожност, чувство за празнота, самообвинения, отчаяние. Емоционална интелигентност означава да разпознаваме отделните емоции, които ни завладяват, да не ги потискаме, а да се оставим да ги изживеем като "задачи".

Не обръщайте отрицателните чувства срещу себе си. Нямаме контрол да предотвратим загубата. Имаме контрол върху собствената си скръб. При невъзможност да се справим сами е добре да се потърси професионална помощ.

Можем ли да оцелеем след загуба? Да, можем.

Защо се случи на МЕН? Защото съм човешко същество – случва се на всеки.

2. Приемане - нещата не могат да останат винаги такива. Има надежда някога да се подобрят. Приемаме загубата като реалност. Първоначално се насилваме да живеем и да правим планове, пренареждайки ги наново, с друга важност и значимост. И да, никога не сме същите. Адаптираме се към живота; всичко е различно. Ние сме различни. Важно е да се осъзнае, че сме израснали в резултат на скърбенето.

3. Приспособяване - животът ни се състои от отделни фази, етапи. Време е за ново начало. Време е за приемане на новите предизвикателства. Миналото си е минало. Хората от него не ги забравяме, нито зачеркваме, продължаваме напред.

По-лесно е да се справим със загубата, ако имаме време да се подготвим за нея. Защото започваме да скърбим предварително. Неочакваната загуба е травмираща, стресираща, ужасяваща.

4. Справяне - за нея е важно каква е връзката ни с човека, за който скърбим. Най-трудно е за хора, които са били силно зависими. Тогава чувството за загуба е чувство за безпомощност. Нужни са изцяло нови навици и убеждения.

За справянето със загубата е важно да осъзнаем смисъла на смъртта.

- Смъртта идва, за да преосмислим живота си, да проумеем, че нищо не е вечно, че животът е твърде кратък.

- Чрез смъртта започваме да ценим живота.

- Смъртта ни помага да осъзнаем какво е истински важно за нас.

- Страданието е лично преживяване и е важно да се справим с него по собствен начин. Някои психолози го наричат "творчески процес".

Откритите хора са открити и за оплакването и по-лесно получават подкрепа. По-затворените се учат да интегрират загубата в житейските си преживявания.

Смъртта не се преживява – научаваме се да живеем с нея.

Още интересни статии от Светла Трифонова може да откриете на: svetlushall.wordpress.com.