Истинските хора, които не наричаме приятели

Има хора в живота ни, които не спадат във всеобщото разбиране за приятели – заради възрастовата разлика, йерархичната неравнопоставеност или физическата отдалеченост. Въпреки това нямаме нужда да слагаме етикет на взаимоотношенията си, просто защото, свързващото ни, е по-дълбоко от стриктните разбирания за приятелство.

Случвало ли ви се е да откриете, че имате много общо като ценности и разбирания с някого, на когото иначе не бихте обърнали внимание. Често хората, с които разговаряме за най-съкровените и вълнуващи за нас неща са точно такива – не особено близки до ежедневието ни, но пък сякаш надникнали в душата ни.

С тези хора можеш да разговаряш, вниквайки във всяка дума и изказвайки много повече от обикновено. След срещата с тях и в двама ви остава чувство на пълноценност и свобода. Иска ви се да обсъдите още толкова много теми, да проследите мисълта на другия и неговите виждания и в други сфери на живота.

Какво име би трябвало да дадете на връзката си с такъв човек? Понякога не би било възможно да го наречете приятел поради куп обществени причини или пък се страхувате да го направите, защото смисълът, който влагате в тази дума вече не е това, което е било преди.

А необходимо ли е наистина да определяме с една обща дума тези специфични и редки усещания? За другите най-вероятно, но не и за нас самите! Не е нужно да търсим наименование, по-добре просто да бъдем истински благодарни, че има хора, които ни дават криле! Нека останат в онази чиста и неопетнена част от социалния ни живот, в която няма квалификации, йерархии или стени в човешките отношения, а има просто обич, която не се нуждае от обяснение!

Животът винаги ни среща с такива хора и те са прелестен дар. Те не ни носят окови, а само светлина и радост. Не са клишета, а искрено човечни! Не са случайни, а избрани от усещанията ни! Те не са онези "приятели", които държим в живота си, за да не се чувстваме самотни и да захранваме липсите си… те са просто близките на нашата душа. Това са истинските хора!