Иска ми се да знам, че хората сме все още ХОРА

Сега, като се замисля си давам сметка, че винаги съм имала желанието да мога да участвам в древногръцките философски пиршества и да бъда част от дискусиите, които са се случвали по онова време. Е, бих могла и да стоя кротичко отстрани и да "хвърлям по едно ухо и по едно око". Пак ще ми се сбъдне мечтата, стига да съм там при тях.

Всъщност обаче хипотетично това е невъзможно, дори и да изключим факта, че философите в Древна Гърция са се събирали поне 2500 години преди аз да се родя. Невъзможността идва и оттам, че в сбирките са имали правото според древногръцките закони да участват само мъжете, а аз съм жена.

Не веднъж съм сънувала, че съм там, в съзнанието ми от години визуализирам тези древногръцки земи и техните философски сбирки, в които главното действащо лице е бил Сократ. Известният сократически диалог е представлявал достигане на отговорите само чрез задаването на въпроси. Това е метод, измислен от древногръцкия философ, същият обаче за нещастие не е записвал нищо случващо се от онова време. Нито той лично е написал нещо, каквото и да е било. Единствено някои негови ученици са водели записки, които днес ние можем да четем...

Всъщност пиша този текст, защото ТУК И СЕГА ми се иска, във времето, в което живеем в момента, да открия такива събеседници и съмишленици, с които да общуваме повече за човешките взаимоотношения, да говорим за любов, разбирателство, уважение, да обсъждаме въпроси като "що е то приятелство" или "как да различаваме истината". Иска ми се това да са теми, които да разискваме по седянките и сбирките в нашето време - ТУК И СЕГА - в съвременния технологичен и глобализиран свят в момента. Защо не?!

Днес обаче много от нас в забързаното общество сме отнесени от мислите си, грижите си, битовизмите, отнети сме от системата, засмукани сме от технологиите. Струва ми се, че вече нямаме време и забравихме за човешките ценности, цапаме човешките взаимоотношения, защото сме станали немърливи към тях, забравихме и за човещината като цяло.

Споделям тази съкровена лична моя мечта, споделям това силно желание, разказвам за интимни сънища... защото ми се ще да видя, че има и други хора с мечти като моята. Защото ми се ще да знам, че хората сме все още ХОРА!

Защото да имаш лъскава кола и да живееш в красива къща в Лас Вегас, да имаш милион или два в брой... това не е точно мечта, не е смисъл, не е щастие...