Елисавета Багряна: "Април"

Слънчев сноп от прозореца влиза
цветен сняг е земята покрил
като с брачна, дантелена риза -
дойде пак неусетно април.

Бог е мъдър и благ, и прощава
всяка пролет на грешния свят.
А пчелите сега опрашават
медоносния ябълков цвят.

Вечер лъха презморският вятър,
който всичките пъпки разви.
Аз обичам безумно и свято -
Бог сърцето ми благослови.

Но е моята страст негасима
и безмълвен е пламналий зов -
че той няма ни образ, ни име:
аз обичам самата любов.

Елисавета Багряна

Из "Аз обичам самата любов", издателство "Колибри"