Една скапана вечер от скапания ми живот

22 септември 2012

Приключвайки поредната си работна смяна, реших да не се прибирам, а да се отбия до кварталния бар. Беше задушна вечер, дори вятърът се беше изморил от безуспешните опити да ни угоди. Подпийнали двойки се бяха сгушили на пейките в парка и се кикотеха любовно. А пътят до бара ми се стори цяла вечност... Настаних се на едно свободно място близо до барманката и запалих цигара.
- Какво обичате, каза сякаш през зъби тя.
- Едно голямо ирландско, троснах се аз.

Вече ми идва в повече този загубен свят. Чудех се дали скоро ще намеря жената на живота си или по-скоро разочарованията ще ме преследват вечно. Изпих питието си на екс. До мен седна млада руса жена и с нежен глас ми поиска огънче. Май се очертаваше интересна вечер. Червената й рокля се беше повдигнала доста и успях да огледам добре красивите й дълги крака. Биваше си я ...
- Нещо е много скучно днес, изчуролика тя.
- Ами винаги е било така, намусих се леко и си поръчах второ.
- А дали не бихме могли да измислим нещо интересно, изведнъж каза тя, намигайки ми. Сложи си ръката върху коляното ми и продължи:
- Такъв красив мъж не бива да е сам.

Платих сметката набързо, хванах я за ръка и тръгнахме към изхода. В главата ми се въртяха куп неща - дали да я целуна или направо да нападам, дали да я прегърна или да я нося на ръце. Докато размишлявах как да постъпя се озовах облегнат на ствола на едно дърво, тя свали чевръсто панталона ми и ми прошепна в ухото:
- Тази вечер ще я запомниш завинаги, обещавам ти.

В този момент не ме интересуваше нищо - нито къде съм или коя е тя, нито дали наоколо има някой или сме сами. Беше страхотно и само това имаше значение. Приключих бързо, което ме изненада. Досега не се беше случвало. Биваше си я тази руса палавница. Закопчах си ципа на панталона и запалих цигара. Малката извади червило от чантата си и надраска нещо на ръката ми.

- Това е номерът на телефона ми. Когато се почувстваш самотен, винаги се обаждай. Търси Нина, прошепна в ухото ми и изчезна в мрака.

Нина, малката квартална проститутка, ощастливила милиони мъже, не ми взе и една стотинка. За миг си я пожелах завинаги, но това е само една скапана вечер от скапания ми живот. Приключи бързо, така както приключих и аз. Останах сам до дървото, да псувам живота си и да копнея вечно за малко нежност и ласка, та било то и от една малка проститутка.