Демир Демирев или един живот в жажда за жар

7 октомври 2017

Свещената българска земя е родила много свои поети, които да посяват и оставят светли крачки в поетическата материя на нейната свещена Книга – плът от плътта на Бога, както добре е разбирал това Пенчо Славейков, който е прозрял, че Бог и България са единство в двойна плът.

Един от тях е и златополският поет Демир Демирев, който вече 76 години събира отблясъците в позлатата на тракийската низина, в течащите като жива кръв залези, в златните гроздобери и в нейните мистериални вина…

Вече 76 години се въздига с възправящото се към безкрая Злато поле, Димитровградско, което, заедно със светещата дори и в мрака Марица, нашепва слова за вечния храм на Бога – природата и човешката душа. За криещата се в преходността и краткостта на живота и словото безпределност.

Преживяващите и прославящите така тези безценни Божии дарове поети, като Демир, повтарят и възвестяват ставащото във вечността, свалят небето в земни звуци и така връщат обратно дареното им от най-големия Творец.

Тогава и най-малкото българско селце, носещо тази свята вибрация, не е по-малко значимо от Париж и което и да е друго място, в което жаждата за светла жар никога не пресъхва. И няма къде да се отиде по-нататък от него, както възкликва Демир в стиха си "Незабравен от Бог", част от най-новата му книга "Злато поле-Париж", дело на издателство "Захари Стоянов".

Честит да бъде и все така да рисува живота с цветовете на златополската есен, както и с огъня и жълтата жар на своето горещо обичащо сърце!

На 5 октомври поетът Демир Демирев отпразнува с приятели и поети своя 76-ти рожден ден в родното си село Злато поле, Хасковско. Член е на СБП. Председател на фондация "Вапцарова вяра" – клон Димитровград.

Автор е на няколко поетични книги, сред които "Бяла вода"; "Само душата ми…"; "Усилия"; "Писма за тебе"; "В сянката на розата"; "Тополчице"; "Лъжецо мили, Одисей…"; "Невидимото ще узрее в есента"; "Навътре в мълчанието"; "Говори облакът".

Негови стихове са превеждани на руски и португалски, а по някои от тях са написани песни. Неотдавна беше награден с престижна награда в Париж в международения конкурс на името на поета Гийом Аполинер под надслов "Цветните игри на Пиренеите".

Ето и десет поетични миниатюри от Демир Демирев:

Утоляване на жаждата ли?

Утоляване на жаждата
хълмове от птици
прелитах
над различни бездни
вървях
във пясък жив
пред безсънието
на мъртвата вода
превръщах
тишината в жар
по камъни побити
името си пишех
с кръв

Вписвания

Край Злато поле
там където
звездите
в реката
са въпросителни знаци
някой
по стъкло
оставил е
следи
червени

все едно кой е бил

посял е крачки
в тревата.

Госпожи

Покланят се
на вятъра
госпожите –
старите
Златополски върби.

Зелена неделя

Далечните върби на ветровете
размахът на ръцете им
по-голям от тях.

Нераноденствие

Узря
лозарският хълм.
Нямам място
в градината.

Детинщини

Смеят се облаците
от високото
бяло, бяло
и говорят за неща,
които не виждат!