Безсмъртното съзнание: Случаят "Чафин"

Събитията се развиват през 1925 година в щата Северна Каролина. На 16 ноември 1905 година Джеймс Чафин написал завещание, в което оставял цялото си имущество – имение от около 102 акра – на третия си син Маршал. Макар и подписано от двама свидетели,завещанието е разкрито само на Маршал и съпругата му Сузи.

Но през 1919 година Джеймс Чафин очевидно променил намеренията си и написал второ завещание, което оставил в семейната Библия. В него той разделял имота си по равно на четиримата си сина с условието да се грижат за майка си.

Но по някаква неясна причина нито казал на някого за това второ завещание, нито извикал свидетели, за да го подпишат. Законите на щата Северна Каролина обаче го превръщали автоматично в напълно валидно, тъй като било написано собственоръчно от Джеймс Чафин. На 7 септември 1921 година, на 70-годишна възраст Чафин починал внезапно вследствие на падане.

Тъй като никой не знаел за второто завещание, цялото имение било взето от третия му син. После обаче настъпил интересен обрат на събитията. През 1925 година вторият син на Чафин – Джеймс Чафин "Розовия", започнал да сънува почти всяка вечер баща си. В началото се явявал само като образ.

В един момент обаче проговорил и казал: "Ще намериш завещанието ми в джоба на палтото ми". Розовия разпитал къде е палтото на баща му и разбрал, че майка му го е дала на най-големия им брат Джон, който живеел на около 30 километра от тях.

През юли 1925 година Розовия и дъщеря му Естел, придружени от семейния приятел Томас Блекуелдър, се качили на каруцата и потеглили към къщата на Джон Чафин. Разказали му за съня и двамата братя решили да проверят джобовете. В тях не открили нищо, но в хастара намерили пришита малка бележка със следните думи: "Прочетете 27-ма глава от "Битие" в старата Библия на моя баща".

Когато в една от стаите на горния етаж двамата братя открили безценната стара Библия на дядо си, веднага отворили на 27-ма глава от "Битие". Оказало се, че страниците там са прегънати и крият завещанието от 1919 година. Не маловажен бил и фактът, че точно тази глава от "Битие" разказва притчата за двама братя – как единият от тях лишава от наследство другия.

Маршал бил починал от инфаркт на 7 април 1922 година – по-малко от година след баща си – и сега съпругата му Сузи била наследила всичко. Надали е изненадващо, че тя веднага оспорила второто завещание. Последвал съдебен процес, при който било представено завещанието от 1919 година.

Вдовицата на Чафин потвърдила, че на него е почеркът на съпруга є. Останалите живи братя разбираемо казали същото. Накрая и Сузи се съгласила, че почеркът е на нейния свекър. Очевидно роднините са се договорили за извънсъдебно споразумение, при което Сузи щяла да вземе равен дял като всички останали, бидейки вдовица на брат им Маршал. Така съдът признал завещанието от 1919 година.

По-късно вторият син пише следното: Голяма част от приятелите ми не вярват, че живите могат да общуват с мъртвите, обаче аз съм убеден, че онази нощ пред мен наистина застана баща ми... и ще го вярвам до сетния си дъх!

Около година по-късно Дружеството за парапсихични изследвания се заема да провери това на пръв поглед неоспоримо доказателство за оцеляване на съзнанието след смъртта. През 1927 година след подробно разследване на събитията местният адвокат, нает от дружеството, им изпраща писмо до Лондон, в което потвърждава, че завещанието е истинско и че самата история също е достоверна.

Почетният член на дружеството У. Х. Солтър обаче не бил напълно убеден. Според него най-големият брат Джон с помощта на най-малкия брат Абнър са фалшифицирали завещанието и са измамили Розовия, като са го накарали да вярва, че е зърнал призрака на баща им. Солтър допуска, че през въпросната нощ Джон се е скрил в стаята на Розовия, облечен в палтото на баща им и е изрекъл въпросните думи за завещанието. 

Тонове хартия се изписват по този случай навремето. И до ден-днешен той е един от най-загадъчните и разтърсващи примери за оцеляване на съзнанието след смъртта, документирани някога.

Ервин Ласло, Антъни Пийк, из "Безсмъртното съзнание". Откъсът от книгата е предоставен от издателство "ЕРА".

"Безсмъртното съзнание"

Ервин Ласло и Антъни Пийк описват десетки конкретни примери, подкрепени от научни доказателства, които сочат, че след смъртта на мозъка съзнанието продължава да живее и с него може да се осъществи връзка.

Ервин Ласло и Антъни Пийк изследват бързо нарастващия набор от сведения и факти за безсмъртието на съзнанието, преживяванията в близост до смъртта, комуникацията след смъртта, прераждането и невросензорната информация, получена в променено състояние на съзнанието.

Зад пределите на смъртта вероятно се простират измерения, все още невидими за нас. Светът е неимоверно по-сложен от традиционните ни представи и вече е необходима нова научна парадигма, основана на последните открития в квантовата физика, неврологията и ред други сфери на познанието.

Само по този начин хипотезата, че в определен смисъл човечеството е безсмъртно, придобива реални контури.