Бавно научавам, че не трябва да реагирам на всичко, което ме дразни
От Нели Славова
Бавно научавам, че не трябва да реагирам на всичко, което ме дразни.
Бавно научавам, че не трябва да наранявам тези, които са ме наранили.
Бавно научавам, че не трябва да очаквам благодарност - тези, на които си помогнал в тежък момент, ще те предадат първи.
Бавно научавам, че може би върховният знак за зрялост е пренебрежението, вместо разчистването на сметки.
Бавно научавам, че енергията, която е нужна, за да реагираш на всичко лошо, което ти се случва, те изцежда и ти пречи да виждаш хубавите неща в живота.
Бавно научавам, че няма да накарам всички да ме третират по начина, по който заслужавам, и в това няма проблем.
Бавно научавам, че липсата на реакция не означава, че за мен нещата са наред.
А просто означава, че избирам да се издигна над това!
Избирам да взема урока, който ми е предоставен и да го науча.
Избирам да бъда по-големият човек!
Избирам да се усмихна при среща с някой, който ми е причинил зло - и знам, че усмивката ми е достатъчно възмездие в случая.
Избирам душевното спокойствие, защото имам нужда от това.
Не ми трябва повече драма.
Нямам нужда от хора в моя кръг, които ме карат да се чувствам сякаш съм недостатъчна.
Не ми трябват спречквания, спорове и фалшиви отношения.
Бавно научавам, че понякога мълчанието ми казва всичко.
Бавно научавам, че реагирането на неща, които те възмущават, дава някому власт над твоите емоции.
Не можеш да контролираш действията на другите, но можеш да владееш своите реакции и как да се справиш с предизвикателствата.
Бавно научавам, че през повечето време тези ситуации не казват нищо за теб, но много за отсрещния човек.
Бавно научавам, че може би всички тези разочарования са просто там, за да ни научат как да обичаме самите себе си, защото те ще бъдат бронята и щита, от които се нуждаем, срещу хората, които се опитват да ни принизят.
Те ще ни спасят, когато хората се опитат да разклатят увереността ни или когато се опитат да ни накарат да се чувстваме нищожни.
Бавно научавам, че дори и да реагирам, нищо няма да се промени, няма внезапно да накара хората да ме обичат, няма магически да промени мнението им.
Понякога е по-добре нещата да се оставят на произвола на съдбата - да пуснеш хората, да не се бориш в спор, да не искаш обяснения, да не преследваш отговори и да не очакваш хората да разберат защо мислиш по своя начин.
Бавно научавам, че животът е по-добре изживян, когато не го съсредоточаваш в това, което се случва около теб, а когато го съсредоточиш в това, което се случва вътре в самия теб!
Бавно научавам как да бъда собствения си център, а не нечия периферия.
Автор: Рания Наим
Предлагаме ви и: Зарадвай се и то ще дойде
