"Баба праща поздрави и се извинява" - приказната реалност на Бакман

Отнема ми няколко "приказни вечности", или поне едно-две "завинагита", преди да започна да пиша. Не защото обичам да спрягам глагола "мотам се", все пак не съм някой обикновен "мъпет", нито пък посредствен "отворко".

А защото тук, драги ми читателю, не трябва да издавам тайните на цял един свят от "Страната-на-Почти-Будните", една до болка позната житейска реалност, една шеметна баба, един осемгодишен besserwisser (дума, която на немски означава всезнайко, но в шведския се използва за хора, които поправят езиковите грешки на останалите) на име Елса, една Половинка, един ворш и един блок, който никак не е обикновен блок, а цяло кралство. Трябва само ви подскажа, да погъделичкам любопитството ви, защото повече от това ще развали магията.

"Баба праща поздрави и се извинява" на Фредрик Бакман е една много необикновена човешка книга (всеки, на когото "Човек на име Уве" не му е стигнала, знае това). Книга, която ще ви грабне нетърпеливо за ръката като леко смахнатата, но много чаровна баба на Елса, и ще ви отведе на вълнуващо търсене на съкровища.

Тези съкровища са… Е, ето защо ми отне толкова "завинагита" да напиша този текст. Трудно е да си мълчиш за нещо така вълнуващо, чувствам се като дете, което трябва да пази тайна. Стискам зъби и продължавам да пиша с усилие да не издам нещо без да искам.

Ще научите всичко, когато се запознаете с гениалното малко момиченце, което не можеш да подлъжеш с близалка или да спечелиш, ако не си чел поне една книга за Хари Потър. Различното дете, на което е предоставен приказен начин да се справи със загубите, с разбирането на нещата от живота и, разбира се, неосъзнатата инфантилност и безотговорност на възрастните.

Фредрик Бакман е майстор на литературните приятели, на превръщането на трагедията в дълбока косвена красота. Произведението е една усмивка, отправена към несправедливостите на живота, към загубите и тъгата, към ранното порастване, към прекалената сериозност, с която градим морал и поведение.

Пред вас стои едновременно приказен и натуралистичен роман. Реалности, които се преплитат в съвършена симбиоза, която на моменти ще ви обърка, но накрая всичко ще си дойде на мястото. Ще сглобите пъзел, от онези с многото части, които гордо окичваме по стените у дома. И дълго време ще седите пред него, ще го съзерцавате и ще се връщате в "Страната-на-Почти-Будните".