Аз съм

Стихотворение от кубинския поет Кастуло Григориш. Превод от испански: Виолета Бончева. 

АЗ СЪМ

Аз съм вълната и нейната пяна,
аз съм стената и пристанището,
аз съм фара и хълма,
аз съм танцът и танцьорът.

Аз съм кубинецът прогонен,
аз съм статистът, незначителният,
аз съм ароматът на тютюна,
аз съм този, който свири на бонго.

Аз съм бедният изгнанник,
аз съм едно тъжно сърце,
аз съм този, който живее далече,
аз съм този, когото изгониха.

Аз съм този, който никога не заспива,
аз съм този, който изгуби родината си,
аз съм този, който все още е там,
аз съм този, който никога не замина.

Аз съм Сан Рафаел и Галиано,
аз съм Надеждата и Любовта,
аз съм този, който обича Куба,
аз съм носталгията
и вкусният ром.

Аз пиша историята в изгнание,
аз съм един от многото,
аз съм този, който умира от скръб,
аз съм този,
който не се научи да мрази.

Аз съм този, който вече губи надежда,
аз съм този, чието търпение свърши,
аз съм този, който дълго чака,
превръщайки се в стих и в наивник.

Аз съм палмата, аз съм безметежност,
аз съм вкусна конга,
аз съм контрабандното кафе,
аз съм този, който не таи омраза и злоба.

Аз съм този, който не свикна с други страни,
аз съм този, който изостави корените си,
но аз съм този, който никога не забравя,
че някога се роди в Куба.