Анорексията е физическо, но и емоционално заболяване

Анорексия нервоза - често наричана просто анорексия, е хранително разстройство, характеризиращо се с необичайно ниско телесно тегло, силен страх от напълняване и изкривено възприемане на теглото. Хората с анорексия отдават голямо значение на контролирането на теглото и формата си, като използват екстремни усилия, които са склонни значително да пречат на живота им. За да предотвратят наддаване или да продължат загубата на тегло, хората с анорексия обикновено ограничават сериозно количеството храна, която ядат. Те могат да контролират приема на калории чрез повръщане след хранене или чрез злоупотреба с лаксативи, диетични средства, диуретици или клизми. Те могат също да се опитат да отслабнат чрез прекомерни упражнения. Без значение колко тегло е загубено, човекът продължава да се страхува от наддаване на тегло.

Анорексията всъщност не е свързана с храна. Това е изключително нездравословен и понякога животозастрашаващ начин да се опитате да се справите с емоционалните проблеми. Когато имате анорексия, често отъждествявате слабеенето със собственото си достойнство.

Анорексията, подобно на други хранителни разстройства, може да завладее живота ви и може да бъде много трудна за преодоляване. Но с правилно лечение може да придобиете по-добро усещане за това кой сте, да се върнете към по-здравословните хранителни навици и да обърнете някои от сериозните усложнения на анорексията.

Симптоми

Физическите признаци и симптоми на анорексията са свързани с гладуването. Анорексията включва също емоционални и поведенчески проблеми, включващи нереалистично възприемане на телесното тегло и изключително силен страх от напълняване.

Трудно бихте могли да забележите признаци и симптоми, тъй като това, което се счита за ниско телесно тегло, е различно за всеки човек и някои хора може да не изглеждат изключително слаби. Също така, хората с анорексия често прикриват своята слабост, хранителни навици или физически проблеми.

Физически симптоми

Физическите признаци и симптоми на анорексия включват:

• Екстремна загуба на тегло или липса на очаквано повишаване на теглото за развитие;

• Слаб външен вид;

• Ненормални кръвни показатели;

• Умора;

• Безсъние;

• Световъртеж или припадъци;

• Синкаво обезцветяване на пръстите;

• Коса, която изтънява, чупи се или окапва;

• Липса на менструация;

• Запек и болки в корема;

• Суха или жълтеникава кожа;

• Непоносимост към студ;

• Неправилен сърдечен ритъм;

• Ниско кръвно налягане;

• Дехидратация;

• Подуване на крайниците;

• Ерозирани зъби и мазоли по кокалчетата от предизвикано повръщане.

Някои хора бъркат състоянията анорексия и булимия, но анорексиците обикновено се борят с необичайно ниско телесно тегло, докато булимиците обичайно имат нормално до над нормалното тегло.

Емоционални и поведенчески симптоми

Поведенческите симптоми включват:

• Силно ограничаване на приема на храна чрез диета или гладуване;

• Прекомерно гладуване;

• Преяждане и самоиндуцирано повръщане, за да се отървете от храна, което може да включва употребата на лаксативи, клизми, диетични помощни средства или билкови продукти.

Емоционалните и поведенчески признаци и симптоми могат да включват:

• Загриженост и отношение към храната, изразяващо се в приготвянето на сложни ястия за другите, но без да бъдат ядени или опитвани;

• Често пропускане на хранене или отказ от ядене;

• Отричане на глада или намиране на извинения за липсата на храна;

• Хранене само с няколко определени „безопасни" храни, обикновено тези с ниско съдържание на мазнини и калории;

• Приемане на твърда храна или хранителни ритуали, като например изплюването на хапка след дъвчене;

• Липса на желание да се храните публично;

• Лъжа за това колко храна е изядена;

• Страх от наддаване на тегло, което може да включва многократно претегляне или измерване на тялото;

• Честа проверка в огледалото за забелязани недостатъци;

• Оплакване, че сте дебели или имате части от тялото, които са дебели;

• Обличане в слоеве от дрехи сякаш искате да се скриете;

• Вяло настроение (липса на емоции);

• Социално оттегляне;

• Раздразнителност;

• Безсъние;

• Намален интерес към секс.

Кога да се обърнете към специалист?

За съжаление, много хора с анорексия не искат лечение, поне първоначално. Желанието им да останат слаби надделява над опасенията за здравето им. Ако имате любим човек, за който се притеснявате, подтикнете го да говори с лекар.

Ако изпитвате някой от проблемите, изброени по-горе, или смятате, че може да имате хранително разстройство, потърсете помощ. Ако криете анорексията си от близки, опитайте се да намерите човек, на когото имате доверие, за да споделите за случващото се.

Предотвратяване

Няма гарантиран начин за предотвратяване на анорексия нервоза. Лекарите от първичната медицинска помощ (педиатри, семейни лекари и интернисти) може да са в добра позиция да идентифицират ранните симптоми за анорексия и да предотвратят развитието на пълно разрастване на заболяването. Например, те могат да задават въпроси относно хранителните навици и удовлетвореността от външния вид по време на рутинни медицински срещи.
Ако забележите, че член на семейството ви или ваш приятел има ниско самочувствие, тежки диетични навици и недоволство от външния вид, поговорете с него/нея по тези въпроси. Въпреки че може да не сте в състояние да предотвратите развитието на хранително разстройство, можете да коментирате заедно едно по-здравословно и далеч по-обмислено поведение или възможности за лечение.