Аделина БоКа: Три стихотворения за любовта

Представяме ви три стихотворения от Аделина Каневчева, която подписва творбите си като Аделина БоКа. Тя е един от участниците в Творческа Академия "Заешка дупка", която се проведе между 23 септември и 8 декември 2019 г.

Беше зима
и преди онзи миг, и след него.
Но там, тогава за миг,
беше пролет.
Трябва да бях зад прозореца
на отворени завеси.
Достъпна.
Лъч
през прашинките в стаята,
през стъклото, през хелий, неон, радон...
До мен.
Стоях просто така.
Без нужда за повече, без спомен за по-малко.
Слънчев лъч върху лицето ми.
Трябва да бях будна,
защото е истина.
Споменът за Истина е особен.
Нетленен.
Трябва да беше Любов...

***

Превърна мечтата във форма
и спря.

Беше оформен до насита.
Вече музата бе скъп сувенир.
Бутилката старо вино - напита.
Празникът - панаир.

Заря!

***

Опитахме всичките моряшки възли,
за да се обвържем безболезнено,
и все пренареждахме пъзела,
докато смисълът съвсем не изчезна.
Мускулите ни атрофират от примката,
а очите ни изтичат от взиране...
"Скъпи, време е да отворим на финките.
Знаеш ли… те май не обичат сирене...?!"