7 съвета до моето 17-годишно Аз

Да предположим, че най-накрая открих онази машина на времето, която ме е изплюла в XXI век и я използвам, за да се срещна с една почти непозната – самата мен, на 17 години.

Колкото повече разликата между нас двете се доближа до десетилетие, толкова по-често си задавам въпроса какво бих й казала. Затова в следващите редове се опитвам да сумирам малкото количество натрупана мъдрост.

1. По-малко грим

Наистина ли вярваш, че ако не сложиш пудра над фон дьо тена някой ще забележи? И защо жертваш половин час от съня си (това за съня няма да ти го простя), за да мажеш лицето си с химикали? Добре, да предположим, че е необходимо и да се съгласим, че в разумни количества нищо не вреди. Но за Бога, тези лилави сенки с брокат – те НЕ са разумно нещо!

2. Никакви диети

Помниш ли онзи път, когато опита тази супермодерна диета и тя проработи за няколко дни, но после се натъпка като за последно, а след това се чувстваше виновна и дебела? Съжалявам, че трябва да го кажа, но може би тогава постави началото на хранително разстройство, с което се бори години наред. Вместо това, моля те, фокусирай се върху вкусна храна в умерени количества, движи се на воля и никога, никога, никога не започвай да мислиш за храната като за нещо лошо.

3. Не се опитвай да бъдеш "готина"

Разбирам – всичките ти приятелки носят изрязани потничета, високи обувки и се хвалят с това колко са се напили в петък вечер (и с кого са се натискали). Ти все още не знаеш, но има научно обяснение на това да искаш да се впишеш. Но не се обвинявай, когато искаш да си тръгнеш по-рано от купона – това просто не си ти. Колкото по-рано го разбереш – толкова по-добре (а и никога няма да си простиш за онова алкохолно натравяне в 11-ти клас). И докато сме на темата – онзи черен потник те кара да изглеждаш като отчаяна проститутка на наркотици, а не като 17-годишна.

4. Помагай повече на семейството си

Приятелката от четвърти клас, с която се заклехте във вечно приятелство – тя ще те предаде. Първото ти гадже ще те изостави със съобщение по скайп. Онази "вечно усмихната", "приятелски настроена" колежка от работата ще се опита да те прецака при първия удобен случай. Но ето кой никога няма да те предаде – семейството (да, дори малката ти сестра, която толкова те вбесяваше). Затова запретни ръкави, спри да четеш това и отиди да измиеш чиниите. Изхвърли боклука, попитай дали сестра ти има нужда от нещо, дали майка ти се нуждае от помощ в пазаруването и чак тогава се върни отново.

5. Спри да мислиш за очакванията на хората

О, те са страхотно нещо, защото означават, че се справяш добре. Ако усилията ти не значеха нищо, никой никога не би имал очаквания от теб. Но. Спри да мислиш за тях, забрави изобщо, че съществуват. Защото един ден ще се провалиш в нещо и ако постоянно мислиш, че ще разочароваш някого, няма да успееш да се справиш с чувството за вина.

6. Не бъди отличничка, но не спирай да учиш

Колкото и хубаво да е бележникът ти да е пълен с шестици, признай си, можеше да прекараш времето, в което учеше поредния физичен закон по много по-приятен начин. Фокусирането върху оценките и задължителните уроци ще ти отнеме ценно време, в което можеш да научиш нещо ново. Говоря ти за нов език (ще откриеш милион безплатни източници в интернет) или за полезни статии относно самоусъвършенстване в която и да е област. Използвай времето си, за да трупаш частици от себе си, а не оценки.

7. Доверявай се повече на себе си, отколкото на хорските предразсъдъци

Не, "Здрач" не е "боза" и не е срамно, че го харесваш. Не допускай никой никога да те убеди, че нещо, което ти харесва или ти доставя удоволствие е лошо, срамно и т.н. Това, че плачеш на "Мулен Руж" и всеки път се надяваш Сатен да не умре, говори само за чистотата на сърцето ти. Затова вместо да се обвиняваш, че харесваш дадено нещо, по-добре потърси повече от него. Не спирай да търсиш нещата, които ще обикнеш – ще се изненадаш къде ще ги откриеш.

П.С. Само още една молба – не изхвърляй онази тетрадка със стихове, само защото човекът, за когото ги писа, те нарани. След години той може да не значи нищо за теб, но стиховете ще продължават да имат сантиментална стойност...