Яна Титова и Маргарита Стойкова: Нашата диада ще продължи завинаги
От HighViewArt
Яна и Маги са симбиоза от красота, талант, упорство и чувство за хумор. Успяхмe да ги хванем между репетициите на театралното им представление „Мамо“, и многото им ангажименти между София и Лондон. Какво ни разказаха за филма „Диада“, за „Берлинале“ и връзката между тях – четете в интервюто на HighViewArt.
Яна, твоят втори пълнометражен филм „Диада“ бе представен на „Берлинале“ през февруари и то по най-прекрасния начин – през очите на Маги, която взе награда за изгряваща звезда. Разкажете ни за това пътуване.
Маги: Двете не успяхме да се видим много (смее се). Аз бях по срещи с хора от индустрията. Беше много интересно и вълнуващо. През първия ден се чувствах малко като аутсайдер, но благодарение на това, че Яна и родителите ми бяха там, бях спокойна, беше подкрепа, че познавам някого.
Яна: Вълнуваща беше цялата церемония. Влизането в киното, което е огромно... Идеята, че Маги ще се качи на сцената, аз бях много притеснена. Все едно аз трябваше да се кача. Видях обаче, че тя изобщо не се притеснява. След като се качи на сцената, ми се струваше много уверена.
Маги: Честно казано имах подготвена реч, която с Алек дори обсъждахме по кое време трябва да използвам. Исках и на теб (Яна, бел. ред) да кажа няколко думи, но на предния ден имахме пресконференция, на която започнах да говоря разни неща и в главата ми стана пак емоционална сага и затова се разплаках, както винаги на публично място, което не ми хареса. Казах си – „Няма да говоря нищо“, за да мога да не се разрева, защото, ако на тази сцена се разрева – край! Реших, че ще кажа само – „Благодаря, ще се видим на Оскарите“ и толкова. Имаше си речи и т.н., но минах само с това.
Яна: Супер вълнуващо беше. Стоях в публиката и не можех да повярвам. Аз самата като актриса винаги съм си мечтала да бъда избрана за изгряваща звезда. С един филм съм била номинирана в България, но не спечелих наградата, Алек също. За нас това, че Маги успя да стигне дотам, е и като наша сбъдната мечта. Когато разбрахме, че тя ще вземе наградата, четири-пет дни не спрях да рева. Изобщо не можех да се успокоя, а постоянно майка ми ме питаше какво ми и има и дали всичко е наред. Беше адски вълнуващо. Мислех, че е невъзможно, докато при Маги нещата бяха – „Спокойно, ще стане“.
Ето обаче, че мечтите се сбъдват. Ще ви върна по-назад във времето. Яна, как премина търсенето на актриса за „Диада“?
Яна: Когато тръгнах да търся актриса, Маги въобще не беше в списъка. Тя се намърда сама там, защото дойде и ме попита дали може да се яви на кастинг, а аз нямаше как да ѝ откажа, все пак сме работили заедно, а и тя е на годините на героинята. Никога обаче не съм си представяла Дида като Маги. Малко от куртоазия се съгласих, но в главата ми беше ужас. Чудех се как ще ѝ кажа, че не става за тази роля. В един момент обаче тя минаваше кръг след кръг. Чудех се дали няма да си пречат двете, защото Маги много приличаше на нея, а това бе условие, на което адски много държах. Когато се появи Петра, си казах, ето тук може да се случи нещо интересно. Първата им проба двете заедно бе много интересна. С другите актриси не се получаваше, беше адски трудно. Изведнъж дойдоха те и аз буквално забравих да мисля. Бяха хванали отношенията, паузите. На сцената 5 минути изглеждаха така, сякаш е минала 1. След това продължих да ги викам редовно, за да си затвърдя мнението. Маги наистина си изработи да бъде Дида. Тя много се притесняваше в началото.
Маги: Много е интересно да правим интервюта двете, защото разбирам разни неща… Тук трябва да сложим хаштаг #избрани моменти (смее се). Иначе наистина много се притеснявах в началото. Помня първия кръг. Беше много страшно, защото тя ми подаваше репликите, нямаше кой друг. Бях сама с нея и един оператор. Тя стоеше на един стол, а аз гушках една възглавница и се чудех какво да правя с живота си в онзи момент.
Все пак, Маги, ти в крайна сметка сама си пожелала да бъдеш в тази роля.
Маги: Когато си на 16 и видиш главна роля, нормално е да я поискаш. Но първата ми мисъл беше, че аз ще бъда главната героиня в този филм. Вече по време на репетициите разбрах за наградата „Shooting star”, защото въобще не знаех какво е това. Яна ми беше пуснала няколко европейски филми, на които буквално се гърчех.
Вашата диада ще продължи ли по-нататък?
Яна: Диадата ни със сигурност ще продължи. По какъв начин не знам. Маги много иска роля с мен, но аз ѝ казвам, че нямам за нея в следващия филм.
Маги ти беше още ученичка, когато започна приключението „Диада“ за теб. Как успя да съвместиш училището със снимките и емоциите, които са те завладели?
Маги: Започнахме да репетираме през март месец, когато бях 11 клас. Все още бях в пловдивското ми училище, но реших, че го зарязвам и започвам да работя. Нашите ме подкрепиха, а аз отидох само да си направя тестовете. След това се преместих в софийско училище, за да мога да остана в София. Иначе снимахме лятото, което не ми пречеше на училището, но и аз никога не съм била много сериозна там.
След училище кандидатства ли?
Маги: Да, но не ме приеха в НАТФИЗ. Но се чувствам много добре от този факт, ако трябва да съм честна (смее се). Най-вероятно ще отида да уча в Лондон.
Яна е свързана с Лондон. Дълго време е живяла там.
Яна: Истината е, че индустрията вече е много по-отворена за хора от Източна Европа или поне на нас така ни се иска. Мисля, че с тази награда много погледи се обърнаха към Маги, а това е една нормална стъпка за нейната кариера. Много се радвам за това, че започва да мисли за сериозни проекти, още когато е малка. На мен ми трябваха доста години, за да стигна до това.
Маги: Важното е да има хора, които те подкрепят. Те не са в индустрията и не могат да ми дадат конкретни съвети, свързани с актьорството, но много ми помагат.
Яна: За нея бе много хубаво, че в Берлин се видя с други изгряващи звезди, които вече са утвърдени имена. Тя самата успя да усети колко е голяма тази индустрия. България винаги ще бъде тук, но според мен тя трябва да гледа напред и към по-високите цели. Благодарение на Мария Бакалова и Юли Костов пазарът се отваря за българи и се надявам, че Маги ще бъде следващата ни голяма актриса.
Маги: Тя го вярва, аз го знам.
Яна, на теб липсва ли ти играта пред камера?
Яна: О, ужас, не, въобще не ми липсва. Често ми го задават този въпрос, но някак си смятам, че това е била просто една стъпка от моя живот. Явно е трябвало да мина през актьорството, за да стигна до режисурата. Сега вече си имам арсенал от инструменти, с които да работя. Това, че съм актриса много ми помага за връзката ми с актьорите. Някак си успявам да спечелвам доверието им. Актьорството бе трамплин за мен, но не ми се връща към него. Има мои неща, които искам да направя. За да се върна, трябва да е нещо много голямо. Един актьор винаги трябва да прави повече от едно нещо, защото това му разширява кръгозора.
Маги: Както казва дъщеря ѝ Ая - „Мамо, аз вече съм актриса, значи мога да стана режисьор“ (смее се). Всички сме по стъпките на Яна, но аз повече мисля за продуценството, защото ми харесва повече.
Благодарение на тази професия създавате социални филми-каузи като „Диада“, както и предишният ти филм „Доза щастие“. Като срещате млади актьори, кое е най-важното, което искате да им предадете с това? Историята на Дида е нещо, което се случва във всеки клас.
Яна: Децата често казват, че за първи път един тийнейджърски филм им отразява ежедневието, не е захаросан и не ги представя като лековати. Напротив, задълбава в проблеми, с които те се сблъскват. Иначе никога не тръгвам с послание в моите филми. Всеки може да си вземе каквото си реши.
Маги, а твоите съученици изгледаха ли филма? Какво ти казаха?
Маги: Те бяха много подкрепящи в това мое решение да напусна Пловдив и училището ми, въпреки че завърших с тях. Те дойдоха на премиерата, но учителите ми, които поканих, не дойдоха. Хубавото е, че продължаваме да обикаляме градове и училища, където да говорим за филма, който между другото вече е достъпен в A1 видеотека с Xplore TV и може да се гледа от вкъщи. Радвам се, че продължаваме да говорим за него и не е като всяка друга тема табу – идва, става скандал и отминава.
Беше ли запозната с тази проблематика, преди да се включиш?
Маги: О, да. Не в такива брутални условия. Не съм израснала чак така, но при смяната на училищата съм срещала толкова различни учители и ученици. Не се бях замисляла, че трябва да се изиграе нещо, което много наподобява случка от моето ежедневие. Не съм се припознала в героинята, но в самите ситуации – да.
Какво даде от себе си на героинята?
Маги: Не съм дала нещо особено, освен визията.
Яна: Аз винаги съм си представяла героинята по съвсем различен начин. Ти ѝ вдъхна живот, иначе тя беше просто едно момиче, написано на бели страници.
Маги: Като прочетох сценария за първи път, въобще не знаех накъде да тръгна. Беше близо до бунтарското в мен, защото аз никога не съм се примирявала с това, което са ми казвали родителите ми. Винаги съм била наопаки и това ми помогна да се доближа до героинята.
Спорихте ли по време на снимките? Имаше ли по-драматични моменти?
Маги: Имаше с един сладолед...
Яна: Еее, какво, че не съм ти дала да ядеш сладолед.
Маги: Всички ядяха, а аз гледах...
Яна: Маги тогава беше на диета (смее се). Всичко си беше изговорено преди това. Ако сме имали някакви мисли за нещо, то е било направено преди това. Имахме цели 4 месеца за размисъл. Живяхме заедно, правехме всичко заедно, така че беше много интересно.
Маги, тази любов към актьорството откъде дойде?
Маги: Това, че исках да стана актриса започна оттам, че познавам Яна от нейните първи филми. За първи път я видях през 2009 г. на един билборд. Винаги съм била запалена по това да ходя на кино и да ям пуканки, но не знаех, че в България се правят добри филми. Винаги съм обичала киното. Първият филм, който видях, бе „Стъпки в пясъка“. Той за мен бе много сериозен и дори баща ми не ми даваше да го гледам целия. Много ми хареса, че гледам филм на български, от българското кино. И тогава си казах, че може би това е възможно за мен. После започнах да следя Яна и нейните филми. След това си направих Ютуб канал, който постепенно се разрасна, в който говорех как исках да стана актриса. Яна ме видя и започнахме да работим заедно. Аз с друг човек проекти нямам. Дори театралната постановка, в която ще участвам, пак е режисирана от Яна.
Разкажете ни повече за нея?
Маги: Представлението се казва „Мамо“, в което сме събрани седем различни жени на различни възрасти, с различни идеали за живота. Представлението го играем един път месечно на сцена „Дерида“. Готиното беше, че си го създадохме ние, а не е по драматургичен текст. Засяга темите на майчинството.
Яна: Момичетата са страхотни и стана едно чудесно представление. Прекарваме си много добре заедно и винаги ни е много забавно. Те винаги са на тръни, но това според мен го държи автентично. В началото си казах – седем жени на едно място и аз една – осем, ще се избием, но няма такова нещо. Виждам, че и публиката се забавлява. Мислех, че ще бъде едно представление за жени, но се оказа, че мъжете много много го харесват и разбират много неща за жените си, които преди това не са знаели.
Маги: Аз мога да споделя, че играя млада майка, въпреки че нямам никакъв опит в това нещо, но имам по-малка сестра. При всичките неща, които говоря и импровизирам, се сещам за нея. Всеки има някакъв личен мотив в представлението. Всяка има своята гледна точка за майчинството, което мисля, че е много интересно.
Какво следва оттук нататък за вас, момичета?
Яна: Имам нов филмов проект, доста мащабен, за който кандидатстваме за финансиране в Националния филмов център. Много се вълнувам, защото историята е много емоционална, много по-различна от „Диада“. Нямам търпение да се осъществи.
Маги: Аз съм се насочила към Лондон, нямам конкретни проекти към момента. Всеки ден е нов за мечти. Радвам се, че си намерих и агенти в Лондон, които ще систематизират нещата и моите желания. Самата ситуация как се запознах с тези агенти е много смешна. Бяхме на вечеря, а аз стоях до един мъж, с когото си говорех около 40 минути за всякакви неща, но не и за индустрията. Тогава го попитах с какво се занимава и той ми каза, че е агент. Направо щях да падна от стола (смее се).
Яна: Смятам, че най-добрата агенция в Лондон подписа с Маги. Винаги сме ги следили. Те са много добра, бутикова агенция и се държат с огромно уважение към клиентите си.
