Димитър Кърнев: Най-нежните ни и запомнящи се песни винаги са били около края на някоя любовна история
От HighViewArt
„Ледено момиче“, „Две следи“, „Не мога да спра да те обичам“, „Тук и сега“, „Нямаше кой да ни каже“…. Това са само част от най-големите български хитове, които D2 изпълняват и които пеят и малки, и големи. Проверено! Основен двигател на D2 е Димитър Кърнев – име, което знаят всички. HighViewArt посети студиото на бандата в разгара на записите на новия им албум и успя да разговаря с Димитър, който ни разказа за предстоящия концерт на групата по повод 25 години от създаването й, за музиката, за живота извън големия град и, разбира се, за любовта, без която не можем.
Г-н Кърнев, на 10 май предстои нещо много голямо за D2. С момчетата се събирате на сцената на зала 1 на НДК за да отпразнувате юбилей – 25 г. на сцена. Разкажете ни какво се случи за тези 25 г.
Той животът толкова бързо минава, че те някакси неусетно минаха. Случиха се много неща. И хубави, и не дотам. Както е в живота, съвсем нормално. В музикално отношение преминахме през малко втърдяване, после малко смекчаване на стила, сега мисля с новите неща се връщаме, в някакъв смисъл, към началото на D2. Така че скоро слушателите ще могат да чуят новата ни песен.
Започнахте ли вече репетиции?
Не още. Ще започнем в началото на март в това студио, в което се намираме. Решили сме кои песни ще свирим. Сетлистът на концерта е готов. Ясни са и повечето гости, но всъщност важното е, че в него ще вземат участие Дичо Христов, първият ни вокалист, Дидо Каменов, вторият, и настоящият, разбира се, Ради Василев, който ще изнесе основната част от песните.
Когато се обадихте на Дичо и на Дидо с покана да се включат в това важно за D2 събитие, с какви чувства приеха те поканата?
С много хубави. На фотосесията, която направихме скоро, всички са усмихнати. Надявам се този ден да бъде празник на музиката. Така съм си го пожелал и така го наричам. Ще се радвам да се случи.
А вълнувате ли се с оглед на факта, че зала 1 на НДК си е зала 1 на НДК, а отдавна не сте изнасяли толкова голям концерт заедно?
Последният път, в който изнесохме концерт в зала 1 на НДК, беше в далечната 2006 г., преди почти 20 г. Но пък на тази сцена съм свирил поне 10-15 пъти оттогава – с „Легендите“ и с други колеги. Там са ми открадвали усилвател в далечната 1998 г. с „Каналето“, така че в определен смисъл се чувствам у дома си.
Преди 25 г. вярвахте ли, че днес ще сте тук и ще празнувате юбилей в НДК?
Помня, че когато бях тийнейджър, в края на 80-те, „Щурците“ правеха първия си юбилей – 20 г. „Щурците“. Тогава ми се струваха толкова много 20 г., все едно са 200 г. Някакси огромно число. Навремето и самият живот течеше по-бавно и си бяха доста години. Сега 25 г. не ми звучи толкова много (смее се). Може би и всеки човек като стане на 70 г. не му изглеждат толкова много. А на младите им изглеждат. Не съм мислил въобще за юбилей и за прочие отбелязвания. Но ето – дойдохме и до този момент, живи и здрави. И заедно!
Ще посрещнете годишнината и с нов албум, който в момента записвате в студиото. Колко време го подготвяте и какви песни ще бъдат включени? През годините звученето на D2 се промени от поп към рок, сега с Радостин продължава ли тази тенденция на по-рок звучене на групата?
С Радо някакси се върнахме назад към основната си стилова рамка, той много добре пасна на това, което е D2. В албума, който е почти готов, ще присъстват най-популярните ни парчета, изпълнени от наши приятели от музикалната сцена. Ще има поне 3-4 нови песни. Имаме материал за поне един нов албум, но искаме около тази юбилейна година да затворим тази страница или поне да сложим книгата в библиотеката и да се концентрираме след това към изцяло нов материал.
Тази юбилейна година ще продължи ли като национално турне? Мислили ли сте в тази насока?
Разбира се, много е вероятно. Но все пак първо искахме да направим един концерт. Ще го заснемем, ще го излъчим. Пък бъдещето ще покаже какво ще се случи.
Имате десетки хитове. Вие сте автор на повечето от тях. Има ли някое парче, което да е по-лично за вас, което и до ден днешен да е саундтракът на вашия живот?
Песните ми са ми като деца, ако сравнението е коректно. Аз така ги чувствам, защото знам какво са ми коствали всяка една от тях. Някакси песента „Нямаше кой да ни каже“, ако някой не знае какво е D2 и не ни е чувал – бих му я пуснал нея. Включително и като текст.
Откъде черпите вдъхновение?
Повечето са отражение на личния ми живот с противоположния пол. Така се е случвало, но не само. Най-нежните и запомнящи се песни винаги са били около края на някоя любовна история.
Как се чувствате, разказвайки тези лични любовни истории в песен, все пак се откривате пред хората?
Аз смятам, че съм срамежлив. За такъв се имам. И не е много лесно. Включително и сега по новата песен, която правим. В основата на текста е нещо много лично. И целта ни сега е да я направим не толкова лична (смее се).
Има ли живот извън D2?
O, разбира се. В професионален план, в това студио, в което се намираме, в момента продуцираме два албума - на един млад македонски изпълнител, който се очаква да стане много хубав, и на една млада певица Русита Боева, която също ще бъде едно от явленията на музикалната сцена. Тя ще открие, между другото, нашия концерт. Работим и по песни на приятели. По цял ден има работа и гледам колкото се може по-бързо да си отида вкъщи (смее се). Не е много лесна тази работа, колкото и да изглежда.
Как се чувствате сред природата?
Това е моята награда вечер като се прибера. И в студиото съм направил апартамент за спане, но не съм спал нито един път тук. Вкъщи си е вкъщи, на чист въздух. Малко по-студено е.
Извън музиката имате интересно хоби – риболовът, който до някаква степен е самотно занимание и не винаги висенето край водата се отплаща с улов.
Не съм ходил от половин година, но аз специално винаги хващам риба като ходя. От малък ходя. Винаги си задържам толкова риба, колкото да ми стигне да хапна, защото аз обожавам да ям риба. Риболовът ми носи умозрение, спокойствие. Обичам просто да гледам плувката и да си мисля за 1000 други неща.
Предполагам си мислите и за D2. Как виждате развитието на бандата след 20 години, Дай Боже и тогава да направим интервю.
Е, предпочитам да я виждам след 2 г. Много дълъг период е 20 г, не знам какво ще стане.
А вие направихте ли си някаква равносметка в началото на 2024 г?
Моята равносметка започна няколко месеца по-рано с т.н. сатурнова дупка, която ме държа и даже все още не ме е пуснала съвсем. Разбира се, че си направих равносметка – и за нещата, които не съм успял да направя, и за грешките, и за провалите. Те не са по-маловажна част от живота, според мен.
Ако имате възможност да се върнете назад във времето, бихте ли го направил и бихте ли променил нещо или вярвате, че човек си има своя път, независимо от всичко случващо се?
Първо, че не е възможно и второ – не бих променил нищо. Разбира се, бих променил много неща, но няма как да стане (смее се). Ние хората нямаме друг изход, освен да кажем, че каквото е трябвало да стане – станало е. И това е част от пътеката на живота, която не винаги е направо.
Едно момче на 50 продължава ли да мечтае?
Да! За любов, за деца, за музика, за здраве и най-вече за време. Времето е най-дефицитното и най-ценното нещо и никак не обичам да си го губя!
