Линда, Синди, Кристи, Наоми: иконичните суперзвезди разказват за своето преди - и сега
От Нели Славова
Линда, Синди, Кристи и Наоми се събират за нова поредица, посветена на техния феноменален, модерен - и понякога неразбираем - живот като оригинални супермодели.
В продължение на два дни през май Синди, Кристи, Линда и Наоми се намират във фотостудио в Уест Сайд на Манхатън и правят това, в което са най-добри с хумор и безмилостна прецизност. Те не се притесняват да носят огромни подплънки на раменете, пастелни миникостюми, тесни вратовръзки и високи токчета - неща, които нямат нищо общо с уютните кашмери и дънки, с които са пристигнали - и се усмихват с познатост пред рафтовете с най-важните модели за този сезон, които изглеждат не по-различно от дизайнерските предложения, които са носили преди повече от 30 години.
Това са суперзвезди и те могат да притежават всяка визия, да пеят под саундтрак от ранната Мадона и Синди Лоупър, да улавят светлината точно така, че да създадат форми, които всъщност не съответстват на действителните им тела, и през цялото време деликатно да напътстват младия фотограф Рафаел Павароти как най-добре да улови движението на дрехите. Между снимките те проверяват мониторите - като "властни дами" (терминът на Синди), и предлагат корекции. Наоми никога не се отказва от токчетата, дори когато колегите ѝ са боси - майсторски клас по отдаденост.
Животът им ще бъде предмет на документален филм в четири части, озаглавен "Супермоделите", който ще дебютира на 20 септември по Apple TV+. Режисирана от Роджър Рос Уилямс и Лариса Билс, поредицата рисува в широки и фини щрихи картината на стилната общност в края на 80-те до средата на 90-те години, когато висшата мода се превръща от нишово хоби за амбициозни търсачи на дрехи в стълб на масовото забавление, стоящ редом с киното, телевизията и музиката. В центъра на тази трансформация бяха Кристи, Наоми, Синди и Линда - четири тийнейджърки, чиято рядка комбинация от изключително фотогенични черти, вродена увереност, бърз ум, интуитивен стил, силно любопитство и напълно отдадена работна етика преобърнаха ключа за индустрията.
В допълнение към тази поредица, която е продуцирана от четирите звезди (Кристи: "Защо да нямаме някакъв контрол над собствената си история?"), има още документални филми в процес на създаване, а Линда и Стивън Майзел имат книга за основополагащите си сътрудничества, която ще излезе следващия месец. Визиите от червения килим, които суперзвездите направиха известни, сега се носят от момичета от поколението Z, лицата им гледат от билбордовете (Ким Джоунс от Fendi: "Сложете ги в кампания и те ще се продават!"). Те продължават да бъдат непреодолимо очарователни.
"Беше лудост. Ние не сме "Бийтълс" - спомня си Линда в отговор на преследването от страна на пресата, последвала излизането на сингъла на Джордж Майкъл "Freedom! '90" през 1990 г., с видеоклипа на Дейвид Финчър (излят от корицата на британския Vogue, в който участва и покойната Татяна Патиц) и последвалата разходка на финала на шоуто на Versace. Въпреки това сравнението не е толкова пресилено: четири провинциални аутсайдери, които заедно омагьосаха една култура, пренаписаха играта на една индустрия и се чувстваха обезоръжаващо и напълно ново дори сред връстниците си.
"Те не бяха родени за това. Влязоха в индустрията от различни среди. Нормални момичета, които надминаха света", казва режисьорът Уилямс.
"Те бяха като модните Spice Girls", казва фризьорът Гуидо Палау, който за пръв път среща Наоми, "когато тя беше едва модел". И те бяха безпомощно напред в развитието. Майкъл Корс обяснява:
"Спомням си, че през 1986 г. Синди за първи път се яви на кастинг. Аз съм дизайнер, който винаги се е радвал да види някакви извивки. По онова време всичко все още беше много строго, моделите все още не знаеха как да се движат. Синди се появи при мен и знаеше, че това е съвсем нова глава - много уравновесена, със собствен начин на движение, без да е заседнала в стария парижки начин на моделиране. Момичетата, които бяха традиционни модели на подиума в това ревю, я погледнаха и разбраха, че това е началото на съвсем нова ера."
Гарън, фризьорът, който за първи път превръща Линда в платинена, споделя: "В нощта преди снимките на видеоклипа на Джордж Майкъл я обезцветихме цялата. Качвайки се на самолета, Линда ни каза: "Не знам коя съм, но ще го разбера, преди да кацна".
Наоми живее в Париж от 16-годишна възраст с модния дизайнер Aзедин Алая, който е бащинска фигура за нея до смъртта си през 2017 г. "Този човек ме защити от толкова много неща." В единствения случай, когато някой е преминал границата, Наоми се прибрала вкъщи, споделила с Алая, той взел мерки и това никога повече не се е случило. Но също така винаги е знаела, че трябва да говори: "Аз произхождам от силен род чернокожи жени, ямайски жени. Ако нещо не беше наред, го заявявах. Говорех."
Дъщерята на Наоми е само на две години и вече има добре подпечатан паспорт, движейки се по света с майка си от името на Emerge - инициативата на Наоми за осигуряване на подкрепа, менторство и възможности за млади творци в Африка, Близкия изток, Южна Америка и Индия. "Тя пътува с мен", казва Наоми, която се определя като "глобален гражданин, постоянно в самолета". "Тя е била в Африка и Близкия изток. Не е лесно и изисква повече организация, повече планиране - и това ще се промени, когато тя тръгне на училище".
Реалността на Синди се променя, за да приеме нова глава: съпруга на изключително успешен предприемач - Ранди Гербер (Гербер и партньорът му Джордж Клуни продадоха компанията си за текила през 2017 г. за един милиард долара) и майка на световна звезда в областта на модата. "Сега съм майка на Кая", казва тя.
Въпросът #MeToo витае над всяко отношение към модната индустрия през последните десетилетия - той е неизбежен. В документалната поредица на Apple липсват каквито и да било споменавания на Брус Уебър или покойния Патрик Демаршелие (и двамата отричат всички обвинения в лошо отношение). И двамата са били ключови творчески партньори на суперзвездите. Що се отнася до собствения им опит, и Кристи, и Синди не съобщават за лошо отношение. "Честно казано, това е просто късмет и благодат", казва Кристи.
Синди има две теории защо е останала невредима. Първата е, че е пристигнала в Ню Йорк от Чикаго на сравнително преклонната възраст от 20 години - така че вече е била своеобразен успешен ветеран. Втората е контрапример: че собствената ѝ провинциална несигурност е подействала в нейна полза, когато е кацнала в Европа. "Поканиха ме на парти на нечия яхта и аз си помислих: "Как трябва да се държи човек на яхта? Какви прибори за хранене се използват? Така че моят избор беше лесен - просто да не ходя."
Кристи, която ръководи базираната в Ню Йорк организация с нестопанска цел и застъпническа група "Всяка майка има значение", посветена на подобряването на майчиното здравеопазване по света, казва: "За мен анонимността е нещо много подценявано. Обичам да се сливам с околните, обичам да изчезвам."
А в Линда има преосмисляне на ценностите:
"Нямам нищо против и никога не съм имала против остаряването. Стареенето ни отвежда до мястото, където искаме да бъдем, а за мен това е дългият живот. Кевин Оукойн толкова се страхуваше от бръчките и никога не ги получи. Аз искам бръчки - но си слагам ботокс на челото, което вероятно ме прави лицемерка - но да, искам да остарея. Искам да гледам как синът ми се превръща в прекрасен млад мъж и да бъда наоколо.''
