Катя Антонова: "Седмицата на мишлето"

"Седмицата на мишлето" от издателство "Рибка"

Издателство Рибка предлага на своите най-малки читатели новата си поредица "Седмицата на мишлето". Издадени са вече първите три книжки – "Понеделник", "Вторник" и "Сряда", като всяка от тях описва заниманията на едно обикновено мишле в един обикновен седмичен ден - с идеята, че не е необходимо да правим нещо изключително, за да са дните ни вълнуващи и интересни.

В понеделник мишлето готви пай, във вторник спортува с приятели, в сряда ремонтира стария си стол. И вечер си ляга доволно от свършеното през деня с думичките: "Какво ли ме чака през новия ден? Нещо чудесно – зависи от мен!"

За автора

Автор на чудния текст е Катя Антонова, позната на малките любители на книгите с "Рибка", "Двете кралства", поредицата "Феята от захарницата" и др.

Римата е мелодична, тонът е кротък и мил, а тънкото чувство за хумор предизвиква усмивки на лицата и на малки, и на големи. Мишлето е бодро, идейно и весело, каквито е толкова хубаво да бъдем и ние в ежедневните ни дейности!

За илюстратора

Кремена Ягодина е илюстратор на книгите и е заложила в тях идеята за красотата в простичките неща – тези, които ни изграждат и ни помагат да се чувствоме творци дори в привидно обикновени ситуации.

Цветовете на книгите са нежни и открояващи се на фона на "цялата цветна олелия, която ни заобикаля", ако цитираме самата нея. С акцент върху детайла, със стил, финес и усет за красивото, илюстрациите прекрасно допълват всичко, разказано с думи.

Оформлението на книгите е последен щрих в този малък книжен шедьовър на Издателство Рибка – твърди страници, които детските ръце смело да разгръщат с удолоствие и радост!

С нетърпение очакваме продължението на поредицата, за да разберем какво ще прави мишлето в останалите дни от седмицата!

Кремена Ягодина разказва повече за поредицата:

Какво най-много харесваш в мишлето?

Неговия ентусиазъм, подреденост и идейност.

Би ли ни казала къде точно живее това мишле?
Почти съм сигурна, че във всеки дом има по едно такова приятелче, което неуморно поправя малките неща, за които ние нямаме време.

Дъщеря ти също е художник. Тя критикува ли работата ти? Или те хвали?

Дъщеря ми много харесва това, което правя. На масата, на която рисувам, съм отделила място за нея. Рисува с моите бои и приготвям същите листа за нея, но по-малки. Не знам как не се умори да рисува само мишки… е, чат-пат и по някоя котка.

Много хора смятат, че за най-малките деца илюстрациите трябва да са доста ярки и в никакъв случай пастелни? Ти какво мислиш?

Като малка прекарвах летата си при баба и дядо. Спомням си, че като пристигах при тях, едно от първите неща, които правех, беше да отида при детските книги и да извадя една специална за мен книга. Не си спомням как се казва. Беше сборник от приказки.

Но в нея най-много ми харесваха илюстрациите. Бяха черно-бели и прекарвах часове над тях. Потъвах в детайлите. Явно съм била доста малка, понеже си спомням, че не можех да чета. Мисля, че не е задължително детските илюстрации да са много цветни.

В днешно време визуалната информация, която масово достига до децата, е прекалено наситена, ярка. Детските филми са кристално изчистени – тревата е нереално зелена, небето е преекспонирано синьо.

Пластмасовите играчки в наситени цветове пълнят детските стаи и градини, рекламите се стараят да „хванат окото“… Започвам да мисля, че прекалено много се водим от идеята, че ако нещо не е достатъчно цветно, детето няма да го забележи.

Кое най-много те забавлява, докато илюстрираш "Седмицата на мишлето"?

Винаги съм имала афинитет към миналото, към случките, историите. На старите пейки в парка си представям колко хора са седели, виждам наслоената, олющена блажна боя, с цвят върху цвят… като историите, които са минали от там.

В тази поредица е показано нашето ежедневие по един много нежен и детски начин. За това исках да работя с наслояване на цветове и текстури, както се случва с нашите спомени, наслоени в нашето ежедневие, съхранили само най-хубавото, нежно и красивото.

Как би представила поредицата "Седмицата на мишлето" пред родител, който не знае за нея?

Ако родител, също като мен, е изморен от цветната олелия, която ни заобикаля, книжките нямат нужда от представяне. Ако пък един родител мисли, че нещата си вървят в правилна насока, може просто да пробва да вземе на детето си нещо по-различно.

Едно дете няма как да изгради представа за красивото, ако не му се даде шанс да се докосне до повече.

Защо обичаш да рисуваш?

Защото няма как да изразиш толкова много по друг начин.

Какъв съвет би дала на децата, които искат да се занимават с творчество?

Бих ги похвалила, насърчила и окуражила, защото това е най-смисленото, което могат да правят. Тук не могат да сбъркат.