Иван Вазов : "Епопея на забравените"
"Епопея на забравените" от издателство "Кръг"
Неостаряващите български класики, преиздавани многократно през годините, ще продължат да вдъхват на бъдещите поколения гордост и любов към родината.
По случай Деня на народните будители и в годината, в която се навършват 170 години от рождението на Иван Вазов от издателство "Кръг" му отдават почит с ново издание на "Епопея на забравените".
Специалното в книгата е красивият и модерен дизайн на корицата от популярната художничка Капка Кънева.
"Епопея на забравените" е сред емблематичните творби на Патриарха на българската литература и заема важна роля във формирането на представата в българското общество за историческите събития и личности от епохата на Възраждането.
Но посланията, съдържащи се в 12-те оди звучат все по-актуално и днес – почти 140 години след написването им.
Иван Вазов създава "Епопея на забравените" в периода 1881–1884 г. в Пловдив. Чрез подвизите на Левски, Бенковски, Паисий Хилендарски, Раковски и други възрожденски герои и будители великият български писател и общественик призовава към събуждане на колективната памет, защото тъкмо тя е върховен гарант за историческото ни съществуване.
Поетичният цикъл поставя фокус, както върху отявлени революционери, отдали живота си в името на свободата на България, така и върху хора, посветили се на каузата за запазване и развитие на културното наследство на българския народ.
Творбата представлява своеобразна хроника на Възраждането, обрисувана през съдбите на героите: Левски, Бенковски, Кочо, Братя Жекови, Каблешков, Паисий, Братя Миладинови, Раковски, Караджата, участниците в Априлското въстание от 1876, Волов, Опълченците на Шипка.
Непосредствено след Освобождението техните подвизи все още нямат заслужената стойност и популярност, които им придаваме днес. Заслугата за героичният им статут в историята е точно на авторите, станали свидетели на времето, сред които Вазов се откроява.
"Епопея на забравените" трябва и има своето отредено място в библиотеката и сърцето на всеки българин – за да ни напомня какво не бива да забравяме.