Малкото е повече - минималистична фотография в черно и бяло

Минимализмът отхвърля нуждата от социален коментар, себеизразяване, разговорен или какъвто и да е друг намек за история, политика или религия.

Минималистите ограничават своите творения до минимално количество цветове, стойности, форми, линии и структури.

Минимализмът се появява като реакция срещу убийствената сила и претенциозността на абстрактния експресионизъм. Има корени в поп изкуството, кубизма и концептуалното изкуство, също така е повлиян и от руските супрематисти като Казимир Малевич и реди-мейд на Дюшан.

Някои определят минимализма като съвременна интерпретация на древноизточния стил.

Минималистите искат техният зрител да преживее работата им без разсейване на композицията, темата и други елементи на традиционната творба.

Минимализмът като течение се ражда в изобразителното изкуство, архитектурата и дизайна, а от там се разпространява във фотографията, киното, литературата, музиката... 

С изграждането на минималистичния дизайн и архитектура фотографите започват да улавят тези творения в минималистични композиции.

През последните десетилетия фотографите се пренасят отвъд това просто да използват минималистични дизайни, за да създават минималистични изображения, и се насочват към създаване на минималистични изображения от група предмети.

Все повече фотографи започват да се отдалечават от просто минималистичните изображения, за да изследват един стил фотография, който комбинира минималистичните идеи с японски влияния и дзен философията.

Този тип "минималистична фотография" спада към визуалното изкуство на т. нар. Постминимализъм, в който изцяло графичните, геометрични изображения са истински "минималистични".

Едни от известните имена, работещи в полето на минималистичната фотография, са Дейвид Фокос, Марк Цитрет, Чема Мадоз.

Текст и снимки: Владислав Христов