Балзак или цената на гения
Оноре дьо Балзак е значим френски писател, оставил ярка следата в световната литература. Из страниците на цикъла "Човешка комедия", събрал в себе си 95 завършени и 48 незвършени творби (романи, повести и разкази), виждаме детайлна картина на френско общество и нравите му по онова време.
Работата му по "Човешка комедия" говори за творчески гений в своя апогей - олицетворение на нравствения свят на индивида в личностен план, но и рефлексия над характерните порядки на френското общество тогава.
Цикълът дава живот на между 4000 и 6000 герои, част от които в сложни родови или сюжетни връзки помежду си. Този персонажен свят е онагледен в къщата-музей на Балзак в Париж. Стените на цяла една стая са заети от изобразените художествени връзки между 1000 от героите в "Човешка комедия".
Житейският път на Балзак, обаче, не наподобява славния творчески път. Изпратен в интернат едва на 8-годишна възраст, той не изживява безгрижието на детството. Учи право в Сорбоната, но дълбоко в себе си знае, че призванието му е да бъде писател.
Когато заради финансови причини родителите му напускат столицата и се местят в малкия град Вилпаризис, Оноре решава да остане сам в Париж. Наема мансарда и се примирява с мисълта, че трябва да живее на свои разноски, като същевременно с това пише.
Много скоро затъва в дългове, част от които не успява да покрие напълно до края на живота си. Твърде често му се налага да измисля различни имена, под които да се скрие, за да избегне кредиторите.
За сметка на това, творческият път на Балзак е впечатляващ - олицетворение на постоянство и труд. Въпреки че първите му публикувани романи не жънат желания успех, той продължава да пише. А процесът на работа е описан от самия него през далечната 1833 г.:
"Лягам си в шест или седем вечерта, като кокошките; будя се в един сутринта и работя до осем; в осем заспивам отново за час и половина; после си взимам нещо малко, чаша черно кафе и се завръщам към работа до четири.
Приемам гости, взимам си душ, излизам и след вечеря си лягам. Ще трябва да водя този начин на живот за няколко месеца, не трябва да се оставям да бъда заринат в дълговете ми".
Дългите часове работа и огромните количества кафе, които изпива Балзак, стават пословични. Те се отразяват и на здравословното му състояние, което се влошава. Умира на 51 години, няколко месеца след сватбата си с украинската графиня Евелина Ханска.
Но постоянният труд на Балзак, макар и видимо изтощаващ, го превръща в един от символите на френската литература и основоположник на Реализма в Европа.
