Как да избираме устойчива морска храна
От HighViewArt
Рибата и морските дарове са най-търгуваната стока в глобален мащаб. В резултат за последните 40 години световните запаси са намалели почти наполовина. В същото време Европейският съюз е най-големият пазар на морска храна на планетата, което прави нашият избор изключително важен.
Не е нужно да се отказваме от рибата и морските дарове. Важно е обаче да пазаруваме морски продукти, уловени или отгледани по начин, който запазва рибните ресурси и хората, зависещи от тях.
Какво застрашава рибата?
Свръхуловът е втората най-голяма заплаха за моретата и океаните след климатичните промени – за да задоволим глада си за морска храна, днес вадим повече риба, отколкото те могат устойчиво да осигурят. Стигнали сме до момент, в който морските екосистеми и много местни общности са изложени на риск.
Статистиката показва, че глобалното „производство" на риба възлиза на 171 милиона тона. А 33 % от рибните запаси в света са подложени на свръхулов. В същото време повече от 800 милиона души на планетата зависят от морските дарове за храната и доходите си.
Черно море е едно от най-забележителните регионални морета в света
Дълбоко повече от 2200 метра, то получава отточни води от басейна на реки с площ 1.9 милиона кв. км, което покрива около една трета от площта на континентална Европа. Единствената му връзка със световния океан е чрез дългия 35 км Истанбулски пролив.
Всяка година в Черно море се влива около 350 куб. км вода от реките на повече от двадесет държави. За съжаление, обаче рибата в него намалява с драстични темпове – и това не е локална, а глобална тенденция!
Препоръките на WWF
WWF ни помага в избора на устойчива морска храна. Препоръките са резултат от анализ на методите на риболов или отглеждане на рибата и ефектa им върху естествената среда.
Вижте кои риби да предпочитате и кои да избягвате, ако желаете да се храните устойчиво:
{GALLERY}
Източник: WWF
Търсете ASC или Organic сертифицирана пъстърва. Ако няма такава – хапвайте по-рядко!
Защо тази препоръка?
В България дъговата пъстърва се развъжда в рибни ферми, разположени в планински и полупланински области, което може да доведе до увреждане на околната среда. Ако бъде изпусната в дивата природа, пъстървата от ферми може да има отрицателно въздействие върху местните видове.
До момента няма налични сертификати за пъстървовите ферми в България. Затова, препоръчваме да премислите дали да купите тази пъстърва.
Къде се среща?
Дъговата пъстърва е сред най-често срещаните видове, които се отглеждат в рибни ферми. Пъстървата се отглежда основно в Европа, Северна Америка, Чили, Япония и Австралия. В дивата природа се среща в горните течения на реките, високопланинските езера и язовири, които са богати на кислород.
Наричат я постна риба, защото не съдържа почти никакви мазнини. Това е заради непрекъснатото ѝ движение. Живее около 3-4 години.
Търсете Organic сертифициран лаврак. Дивият улов не е добре регулиран!
Защо тази препоръка?
Червената оценка за Турция се дължи на липсата на строга регулация за отглеждането на вида. Ако бъде изпуснат в морето, лавракът от ферми е опасност за околната среда и останалите видове. Оценката за Франция е жълта, тъй като развъждането в басейни е по-регулирано и по-природосъобразно спрямо това в садки.
Дивият улов на лаврак не е регулиран, а видът е определен като уязвим в Червената книга на IUCN. Информацията за популациите е оскъдна. Освен това, видът има дълъг живот, бавен растеж и средна възраст на съзряване, което го застрашава от свръхулов.
Поради това препоръчваме да избягвате купуването на лаврак.
Къде се среща?
Лавракът се среща в Средиземноморието, Черно море и Атлантическия океан. Младите екземпляри живеят на пасажи, докато възрастните предпочитат да се движат сами. Лавракът живее до 30-годишна възраст и достига до 1 m дължина, при максимална тежест от 12 кг.
Консумирайте херинга без да се притеснявате. А най-добре да бъде MSC сертифицирана!
Защо тази препоръка?
Риболовът на атлантическа херинга е сравнително добре регулиран, а видът не е застрашен от свръхулов.
Мрежите гъргър и хрилните мрежи не вредят на застрашени и защитени видове. Тези видове улов не въздействат върху дънните обитатели.
Пелагичните тралове, използвани правилно, също нямат въздействие върху екосистемата и дънните обитатели. Мерките за управление на запаса са до голяма степен ефективни.
Жълтият цвят се дължи на недостатъчната информация за състоянието на популациите в някои региони.
Къде се среща?
Атлантическата херинга обитава крайбрежните води на Атлантическия и Северния ледовит океан, образувайки големи пасажи. Този вид риба е сред най-изобилстващите в света.
На дължина достига до 40 cm, като обичайната е 20 – 25 cm, а на тегло – до 1,1 кг. Може да живее до 25 години. Херингата се храни с планктон, а възрастните – и с малки рибки.
Избягвайте да купувате калкан. Той е обект на бракониерство и свръхулов!
Защо тази препоръка?
Основните заплахи за калкана са бракониерството и свръхуловът. Заради високата цена на тази риба, често незаконно биват улавяни и полово незрели индивиди. Крайбрежните райони, където живее, са замърсявани и това се отразява на популациите.
Жизненият цикъл на калкана го прави особено уязвим към свръхулов. Освен това, няма достатъчно информация за състоянието на запасите. Наличните данни показват, че риболовната индустрия застрашава значително популациите. Дънният трал сериозно уврежда екосистемите.
Затова препоръчваме да избягвате купуването на калкан.
Къде се среща?
Калканът е морска дънна риба. Придържа се към места с пясъчно дъно, предимно в крайбрежната зона, на сравнително малка дълбочина. Калканът е хищник, храни се с риба (главно меджид и сафрид), ракообразни и мекотели.
Среща се по крайбрежието на Черно море, където образува локални стада. Навлиза частично в южните части на Азовско море и Босфора, а единични индивиди проникват в Средиземно и Адриатическо море.
Спокойно купувайте миди. А най-добре търсете MSC или ASC сертифицирани!
Защо тази препоръка?
Препоръчваме консумацията на черна морска мида, тъй като отглеждането ѝ има малки последствия върху околната среда и регулацията е предимно успешна. В Чили сертифицираното по ASC отглеждане на миди е гаранция за природосъобразност. Същото важи и за MSC див улов.
Регулацията на индустриалното отглеждане на миди е много успешна.
Къде се среща?
Черната морска мида се среща в цял свят. Черупката ѝ е гладка, синьо-виолетова, черна или кафява на цвят. Живее в приливните зони, като се прикрепя за скалите.
Чилийските миди се срещат в южния Тих океан, южния Атлантик и Антарктика, в пясъчна, кална и скална среда, на дълбочина от 0 до 100 m.
Търсете само MSC сертифицирана молва. Видът е подложен на свръхулов!
Защо тази препоръка?
Поради бавния си растеж и късното полово съзряване, морската щука Молва е особено застрашена от свръхулов. В североизточния Атлантически океан риболовът е приемливо интензивен и запасите са стабилни.
За съжаление, в Северния Ледовит океан и в Норвежко море научните препоръки за максимално допустим улов редовно биват надхвърляни от риболовната индустрия. Възпроизвеждането на запасите в Исландия рязко е намаляло, но управлението на риболова реагира на тази ситуация.
Количествата съпътстващ улов и изхвърлен улов не са известни, но съществува забрана за изхвърляне на търговски значими видове в арктически и исландски води. Риболовът с дънни тралове може да навреди на чувствителните почвени организми като например кораловите рифове в студени води, което има вторични последствия върху екологичната хранителна верига.
Риболовът с парагади и дънни хрилни мрежи има по-малко влияние върху почвените организми.
Къде се среща?
Достигаща дължина до два метра, морската щука Молва е най-големият представител от семейството на трескоподобните риби. Този вид се среща на дълбочини между най-често 100 и 400 m. Морската щука е широко разпространен вид мигрираща риба.
Среща се в Баренцово море, Норвежко море, североизточната част на Атлантическия океан, по-рядко в Средиземно море, южна Гренландия и о-в Нюфаундленд.
Търсете MSC сертифициран морски костур. Дивият улов има негативен ефект върху морските екосистеми!
Защо тази препоръка?
Състоянието и бройката на популациите на морския костур варират в под-районите на FАО 27. В някои области популациите са сравнително високи, докато в Норвегия костурът е обявена за застрашен вид.
Отпадъците (риба, която се хвърля обратно в морето) също варират. Дънните тралове имат негативен ефект върху застрашените видове и върху крехки екосистеми като кораловите рифове. Регулацията на рибарския флот дава частични резултати.
Къде се среща?
Морският костур се среща в северния Атлантически океан, от бреговете на северна Европа и Америка до Гренландия и Исландия. Максималната му дължина е 100 сm (средната е 45), като достига до 15 кг. и живее до 60 години.
Търсете само MSC сертифициран октопод. Видовете са подложени на свръхулов!
Защо тази препоръка?
Уловът с въдици и дънни капани е селективен и не причинява значителни вреди върху естествената среда. Въпреки това, препоръчваме да избягвате купуването на октопод, защото популациите са подложени на свръхулов.
Къде се среща?
Октоподът е безгръбначно главоного, което се среща навсякъде по света. Предпочита скалисти, пясъчни или глинени дъна, до 150 m дълбочина. Може да достигне 130 сm дължина и до 10 кг. Живее около година и половина.
Храни се главно с ракообразни и безгръбначни. Особен вид е Мексиканският октопод, който е ендемичен вид за полуостров Юкатан. Живее на дъното, от 10 до 100 m дълбочина, сред водорасли и скали. Достига до 130 сm дължина, като тежи до 5 кг.
9. Избягвайте паламуда. При улова му се хващат други защитени видове!
Състояние на популациите
Няма реалистична оценка на популациите на паламуд в Средиземно и Черно море. Основно паламудът бива ловен от турски флоти. Хрилните мрежи понякога улавят и други, уязвими видове.
Освен това, голяма част от уловът на паламуд е на маломерни екземпляри – т.е. на риби, които не са успели да се размножат. Препоръчваме да избягвате този вид риба.
Къде се среща?
Паламудът обитава Атлантическия океан, Средиземно и Черно море. Това е вид, образуващ пасажи, които могат да се адаптират към постепенни, но не и резки промени в околната среда (температура и соленост). При този вид се наблюдава и канибализъм.
Максималната дължина, която достига в Черно море е 85 сm и 5 кг. тегло, но обичайно достига до дължина 50 cm и около 2 кг.
Избирайте само ASC сертифициран пангасиус. Несертифицираното му производство не е щадящо за природата!
Защо тази препоръка?
Той е най-значимият вид за улов в сладководни басейни в света и се развъжда във водни стопанства за интензивно отглеждане във Виетнам, Тайланд и други азиатски страни. Европейският съюз е основният вносител на пангасиус.
Първите сертификати за отговорно отглеждане на пангасиус са раздадени от ASC на виетнамски водни стопанства през 2012 г. Сертификатът ASC е гаранция, че съответното стопанство функционира по щадящ природата начин. Затова препоръчваме сертифицираната риба.
Къде се среща?
Пангасиусът живее в устията и по поречията на реки в Индия и е риба, която се отглежда широко в югоизточна Азия. Храни се с водорасли, растения, планктон и насекоми, а също така и с плодове, ракообразни и риби.
Пангасиусът може да достигне до 130 сm дължина и до 44 кг. Живее до 20 години.
Обмислете внимателно консумацията на риба тон. Търсете MSC сертифицирана риба тон. Уловът ѝ не е добре регулиран и е обект на нелегални практики!
Защо тази препоръка?
Рибата тон е консумирана в цял свят и се лови в такъв мащаб (легално и нелегално), че популациите ѝ са силно застрашени. Голяма част от улова не е устойчив.
Къде се среща?
Рибата тон се среща в цял свят. Дължината при различните видове е от 50 cm до 2,5 m, а теглото – от 2 кг. до 200 кг. Плува с голяма скорост и мигрира често. Някои видове риба тон могат да навлизат в сладководни басейни.
Търсете само MSC сертифицирана скумрия. Методите за улова ѝ са противоречиви!
Защо тази препоръка?
Скумрията е податлива на риболовен натиск. Този вид риба формира пасажи, мигрира много и биомасата му може да варира поради колебания в околната среда. Има случаи, в които защитени и застрашени видове са улавяни като съпътстващ улов.
Нивата на изхвърляне на ненужния улова може да достигнат умерени до високи стойности.
Можем да препоръчаме единствено консумацията на скумрия, уловена с чепаре (вид въдица) или със сертификат за отговорен улов MSC. Добре е да се избягва тази, хваната с полу-пелагичен трал в Черно и Средиземно море. Към уловената с хрилни мрежи или тралове в други райони призоваваме да подхождате предпазливо.
Къде се среща?
Скумрията обитава Атлантическия океан, Балтийско, Средиземно и Черно море. Това е пелагична риба, най-разпространена в студени и умерени води в райони на шелфовете. Достига полова зрялост на възраст 2 или 3 години.
Младите екземпляри се хранят със зоопланктон (ларви на риби, малки ракообразни, мекотели). Когато порасне, скумрията на свой ред става плячка на риба тон, акули и делфини. Достига до максимална дължина от 50 cm, като обичайната е до 30 cm. Женските екземпляри са по-големи от мъжките.
Търсете MSC, ASC или Organic сертифицирана сьомга. Несертифицираните улов и отглеждане крият рискове за околната среда!
Защо тази препоръка?
Отглеждането на сьомга на места като Норвегия и Фарьорските острови замърсява в голяма степен морската среда заради органичните отпадъци (остатъци от храна, изпражнения), химическо замърсяване (антибиотици, стимуланти, които ускоряват развитието в рибарниците), избягали риби, които пренасят паразити и болести.
Сертификатът ASC е гаранция, че стопанството функционира по щадящ природата начин. Затова препоръчваме сертифицираната сьомга.
Състояние на популациите
Състоянието на дивите популациите е различно в различните географски ширини. В Аляска и Русия броят на сьомгата е задоволителен, докато в Канада популацията е ниска заради риболова. И в трите региона обаче има рибарски флотилии, които отговарят на сертификата на MSC за отговорни начини на риболов.
Къде се среща?
Атлантическата сьомга се среща в северния Атлантически океан и в реки, които се вливат в него. Тя е един от най-значимите видове за отглеждане в световен мащаб, като се внася в Южна Америка и Нова Зеландия. Достига максимум до 150 сm (средният размер е 40 сm) и тежина до 47 кг. Живее до 13 години.
Търсете само MSC сертифицирана треска. Броят ѝ в океаните е критично малък, а има и високи нива на съпътстващ улов!
Защо тази препоръка?
Състоянието на популациите на треската в североизточния Атлантик е критично. Китоподобни стават жертва на съпътстващ улов. Количествата отпадъци (риба, която се хвърля обратно в морето) са високи, а дънните мрежи имат негативни последици за флората и фауната на дъното.
Тихоокеанската треска от риболовните райони на FAO 61 попада в червената категория поради състоянието на нейните популации, негативните последици от някои от използваните методи за риболов, както и заради липсата на данни за правилна регулация на улова ѝ.
MSC сертифицираната треска е единствената гаранция за устойчив улов на този вид.
Къде се среща?
Треската е дънна риба и се среща в северните части на Атлантическия океан, както и в северните части на Тихия океан. Най-големите екземпляри достигат до 200 сm (при средна дължина 100 сm) и 96 кг. Треската живее до 25 години.
Търсете MSC сертифицирана хамсия (аншоа). Видът е подложен на свръхулов!
Защо тази препоръка?
Хамсията в Черно и Средиземно море е обект на свръхулов. Липсват регулации и план за управление на запасите. Има драстичен спад на запасите и в района на Мароко.
Състоянието на запасите в Атлантическия океан е добро. Уловът не уврежда морската среда. Регулациите се прилагат ефективно. Препоръчваме да консумирате хамсия от Атлантическия океан и да избягвате уловената в Черно и Средиземно море или по бреговете на Мароко.
Къде се среща?
Хамсията се среща в Атлантическия океан, Средиземно и Черно море. Живее на големи пасажи, близо до брега, особено в горещите месеци и по време на размножителния период. През лятото мигрира на север, плувайки близо до повърхността, докато през зимата се връща на юг, движейки се на по-голяма дълбочина.
Хапвайте цаца, но проверявайте произхода ѝ. Липсват данни за популациите ѝ в Черно море!
Защо тази препоръка?
Цацата се лови в смесен риболов заедно с херингата. Оценката на вида в Черно море е жълта, поради оскъдната информация за запасите. В североизточната част на Атлантическия океан редовно се правят оценки на запасите и риболовът се счита за устойчив.
Биомасата на запасите, способни да се размножават, намалява, но остава над прага, под който трябва да се вземат превантивни мерки. Риболовният натиск е екологически несъобразно висок, но се очаква запасите да се увеличат поради настоящия висок процент на рибите, които оцеляват до размножителния си период.
Риболовът е сравнително чист по отношение на съпътстващ улов и затова е малко вероятно да причини вреди на застрашени от изчезване, застрашени или защитени видове. Процентът на изхвърляне на улова се счита за пренебрежимо малък. От 2015 г. риболовът на малки пелагични риби се регулира от задължението за разтоварване на сушата.
Къде се среща?
Цацата е пелагичен вид морска риба и обикновено се среща в пасажи близо до брега. Понякога навлиза в устията на реките, особено малките, и може да понесе ниска соленост на водата. Мигрира много между места за хранене през зимата и места за размножаване през лятото.
Храни се с планктонни ракообразни. Достига дължина до 16 cm, като обичайната е 12 cm. Среща се в североизточната част на Атлантическия океан, както и в Средиземно, Адриатическо и Черно море.
Търсете Organic сертифицирана ципура. Често методите ѝ на улов са вредни за околната среда!
Защо тази препоръка?
Това е риба с огромна пазарна стойност за индустриалния риболов, но и за рибовъдните стопанства. Риболовът с тройни и хрилни мрежи, както и този с дънен трал имат тежки последствия за различни морски обитатели, включително уязвими и застрашени видове.
Риболовът може сериозно да повлияят на екосистемата. Затова препоръчваме да избягвате консумацията на диво уловена ципура. От друга страна, регулацията на отглеждането на ципура е не е достатъчно ефективна, на което се дължи и жълтата оценка за аквакултурите.
Къде се среща?
Ципурата се среща навсякъде в Средиземно море, в Атлантическия океан и в Черно море, близо до пясъчни дъна или сред водорасли. По време на размножителния период се приближава до сладки води, търсейки лагуни и речни устия.
Ципурата живее сама и се храни с безгръбначни, главно миди и ракообразни. Тя е риба, която расте като мъжка през първите две години от своя живот, след което променя пола си. Достига до 70 cm, при максимална тежест от 17 кг. Живее около 11 години.
Хапвайте спокойно шаран. Отглеждането му е природосъобразно!
Защо тази препоръка?
В България шаранът е сред най-често разпространените видове в рибовъдната индустрия. Отглежда се сравнително устойчиво, на което се дължи и зелената му оценка, но до момента няма сертифицирани шарановите ферми у нас.
Къде се среща?
Шаранът е широко разпространена в Европа и Азия сладководна риба. Достига до 120 cm на дължина и до 35 кг. на тегло. Всеяден е. Размножава се през пролетта. В нашите води той намира отлични условия за размножаване и живот.
Избягвайте да консумирате барбун. Той е подложен на свръхулов!
Защо тази препоръка?
В Черно и Средиземно море, барбунът е подложен на свръх улов, а използваните методи се заплашват и застрашени и защитени видове. Регулацията на риболова не е достатъчно ефективна.
Къде се среща?
Барбунът (известен и като барбуня или султанка) обитава източната част на Атлантическия океан, Черно и Средиземно море. Може да достигне дължина до 26 cm и да тежи до 150 г. Има продължителност на живота между 8 – 13 години, започва да се размножава след като достигне 1 – 2 години.
Избирайте само MSC сертифицирана мерлуза. Иначе я избягвайте – подложена е на свръхулов!
Състояние на популациите
Мерлузата е подложена на свръхулов. Застрашени видове попадат в мрежите като съпътстващ улов. Затова препоръчваме да избягвате да купувате мерлуза.
Къде се среща?
Мерлузата (известна още като хек) се среща в Средиземно море, Северно море и източната част на Атлантическия океан. Тя е нощен хищник, който през деня стои на пясъчното или кално дъно. Може да достигне дължина до 140 cm и да тежи до 15 кг.
