Горската теменужка - символ на любов и вярност

Горската теменужка (Viola odorata) като деликатно момиче крие ароматната си главица в тревата и затова я наричат "срамежливо цвете". Теменужката е любимо цвете през вековете. Древните гали посипвали с нея брачното ложе. Особено пристрастие към нея съзираме в стиховете на Шекспир и Шели.

Според древногръцката митология една от дъщерите на Атлас била преследвана от Аполон. Тя не отвръщала на любовта му и помолила всемогъщия Зевс за закрила. За да я спаси от страстните преследвания на слънчевия бог, той я превърнал в уханно цвете, което можеш да откриеш само по аромата му, и то, когато смирено сведеш глава.

Според друга легенда Прозерпина беряла виолетки (така наричат още дивите теменужки), които искала да подари на Юпитер. Тя била влюбена в него, но я отвлякъл Плутон, владетелят на подземното царство. Отнасяйки я в преизподнята, няколко цветчета паднали върху благодатната почва на Сицилия.

Виолетката е толкова харесвана в тази област на Италия, че дори изсекли монети с лика на цветето. Виолетките там са национална слабост, която особено изненадва в сладкарството. Кафенетата в Сицилия са единственото място, където в сладкишите, сладоледа и ликьорите се използват захаросани виолетки.

Друго предание свързва теменужките с Голгота. Според него първите теменужени цветове пораснали в подножието на кръста Господен и затова лилавият им цвят е едновременно символ на страдание и траур, но и на свръхчовешка любов и мъдрост. Във Франция особено се ценят белите теменужки, за които се смята, че са били докоснати от дрехата на Богородица.

Цветето е свързано и с любовта на Наполеон към Жозефина. Посрещайки я в Нотр Дам, той й поднесъл букет от сини виолетки, като в центъра му била оформена с бели темнужки буквата "J". Всяка година той й подарявал в деня на сватбата им тези цветя, а на гроба й в Малмезон наредил да засеят килим от теменужки.

Градинската теменуга, наричана още трицветна, е най-близката роднина на дивата. Според митологията Афродита се къпела в планинско езеро, когато забелязала, че няколко смъртни мъже наблюдават голата й снага с обожание и желание. Помолила Зевс да ги накаже и той ги превърнал в цветя, на чиито лица като че ли са изписани очи и устни.

Може би затова народното въображение им е дало причудливото име "кокорче" (Южна България). Поетите обаче най-често ги сравняват с усмихнато моминско лице, превръщайки ги в символ на любов и вярност.

Източник: margaritta.net