Фрезия - цветето с божествено ухание
Уханието им, едновременно нежно и силно, ги прави бързо много популярни, макар че едва в края на ХІХ в. (1880 г.) са пренесени от Южна Африка в Европа.
Носят името на немския ботаник и лекар Friedrich Heinrich Theodor Freese (1795-1876).
Казват, че това са любимите цветя на Елена Рьорих, която свързвала уханието им с присъствието на божественото в земния живот.
За разлика от повечето други цветя, най-силно ухаят не белите фрезии, а розовите и червените.
Отглеждането й като промишлена култура започва в началото на ХХ век, но едва през 50-години фрезията навлиза в много страни и става любимо цвете на мнозина. По това време особено популярен подарък за рожден ден става сребриста ваза с фрезии.
Познати са два вида фрезии, които се срещат главно в Южна Африка. От кръстосването на F. refracta (описана през 1816 г.) с F. armstrongii е създаден културният вид F. hybrida, с доста по-едри цветове - до 6 см, в съцветия по 10-12 и височина 60-80 см.
Фрезията изисква лека, пропусклива почва с голямо количество органични вещества. Подходяща за отглеждане е почвена смеска от компост, торф и малко пясък. У нас фрезията се засажда в оранжериите през август-септември и цъфти през февруари-март.
Фрезията може да се отглежда и в градината, в някое закътано място, на полусянка. Почвата трябва да е рохкава и отцедлива. Луковиците се засаждат не по-рано от май. През август от всяка луковица израстват 1-3 стръка с цвят. При топло време може да цъфти до октомври.
Популярни сортове фрезии са: белите - Балерина, Аполо, Миранда, оранжевите - Кармен, Оранж Фаворит; сините - Атланта; виолетовите - Роял Блу; тъмно розовите - Сен Мало; бронзово-червените - Стокхолм; виолетово розовите - Фламинго; бледожълтите - Фантазия.
Избирайте стръкове с прави стъбла и поне седем пъпки, като 1-2 от тях трябва да са отворени. Преди да поставите цветятя във вазата, ги подрежете с остър нож под вода. За да са по-трайни, във водата добавете малко захар. За да се отворят останалите пъпки, отстранявайте прецъфтелите цветове.
Източник: margaritta.net