Колелиба - български ваканционен дом на колела

Колелиба е нашият отговор на грандоманщината и показността. Тя е път обратно към семплия начин на живот, без излишен лукс, но пълен със свободното време, радостите и приятелите, които често жертваме в името на материалното, споделя Христина Христова - архитект, дизайнер и създател на проекта Колелиба (Koleliba).

Ето какво още казва Христина за къщичката на колела:

"Идеята за тази мини ваканционна къща се роди от желанието ни да прекарваме повече време сред природата, да сме по-близо до нея и по-далеч от петзвездните бетонирани комплекси. Ограниченият ни бюджет на младо семейство не ни позволяваше да си купим парцел и да строим по конвенционалния начин, а и не беше това идеята.

Наложи се да бъдем по-креативни и така ваканционното ни убежище стана дом на колела. Рестрикциите за размерите на превозно средство, което може да се движи по пътищата, предопределиха и размера на Колелибата. Девет квадратни метра – това беше площта с, която разполагахме.

Ограниченото пространство впрегна целия ми потенциал, понеже беше важно да съберем всичко необходимо, но и да избегнем клаустрофобично-притискащото усещане на караваните например. Стандартната височина от 2,40 м. при билото на покрива, както и значителното остъкляване, спомогнаха Колелибата да се усеща повече като дом, на който не му липсва простор.

Светлината нахлува в цялото пространство и прозорците с пълна височина позволяват гледката да се превърне в най-важната част от интериора.

Материалите бяха от съществено значение за проекта и затова се спряхме на обработена с бяло масло дървена обшивка и тополов шперплат. Маслото позволява на дървото да диша и онази приятна миризма на прясно разсечена дървесина никога не си отива.

И понеже целта на проекта беше да сме повече навън и да прекарваме време на открито, за да си наваксаме за многото зимни часове в офиса, обърнахме специално внимание на екстериора на Колелибата. Той се превърна във функционално продължение на интериора.

Добавихме пейка по цялата дължина на къщичката, защото почивката не е почивка без много приятели. Под тентата прекарахме много следобеди с добре охладено вино. И тъй като често следобедите преминаваха във вечери, се погрижихме и за доброто осветление с външни осветителни тела и бели пана, които допълнително отразяват светлината."

Снимки: Деян Томов