В притежаването на пари има много ирония
В притежаването на пари има много ирония. Например: богатството е това, което не виждаш. (...)
Ако виждаш някого да кара "Ферари", може интуитивно да предположиш, че собственикът на колата е богат – дори и да не му обръщаш особено внимание. Но тъй като опознах някои от тези хора, разбрах, че не винаги е така. Мнозина от тях нямаха особени успехи, но харчеха огромен процент от заплатата си за колата. (...)
Ако някой кара кола за 100 000 долара, може и да е богат. Но единствената информация за богатството му е, че той има със 100 000 долара по-малко, отколкото преди купуването на колата (или 100 000 долара повече в дълг). Това е всичко, което се знае за него.
Склонни сме да съдим за богатството по това, което виждаме, защото това е информацията, която имаме пред себе си. Не можем да видим банковите сметки на хората или извлеченията от търговията с акции. Затова разчитаме на външните изяви, за да преценим финансовия успех. Автомобили. Домове. Снимки в "Инстаграм".
Съвременният капитализъм помага на хората да фалшифицират финансовия успех, докато не го превърнат в ценена индустрия. Но истината е, че богатство е това, което не виждаш.
Богатството са хубавите коли, които не са купени.
Диамантите, които не са купени.
Часовниците, които не са носени, дрехите, които са отказани и пропуснатите първокласни обновявания.
Богатство са финансовите активи, докато все още не са превърнати в нещата, които се виждат. (...)
Единственият начин да бъдеш богат, е да не харчиш парите, с които разполагаш. Това не просто е единственият начин за натрупване на богатство, това е самото определение за богатство.
Трябва да внимаваме, когато дефинираме разликата между заможен и богат. Тук има нещо повече от семантика. Незнанието за разликата е източник на безброй лоши парични решения.
Заможен си с текущия доход. Някой, който кара кола на стойност 100 000 долара, е почти сигурно заможен, защото дори ако я е купил с кредит, има нужда от определено равнище на доходи, за да си позволи месечните вноски.
Същото е и с онези, които живеят в големи домове. Не е трудно да се забележат заможните хора. Те често се стараят да се изявят.
Но богатството е скрито. То е неизхарчен доход. Богатството е все още неизползвана възможност да се купи нещо по-късно. Ценността му е в това, че ти предлага възможности, гъвкавост и растеж, за да купиш някой ден повече, отколкото можеш да си позволиш точно сега. (...)
Проблемът за мнозина от нас е, че е лесно да се намерят заможни образци за подражание. По-трудно е да се намерят богати, защото по дефиниция успехът им не се демонстрира.
Има, разбира се, богати хора, които също харчат много пари за вещи. Но дори в тези случаи това, което виждаме, е тяхната заможност, а не тяхното богатство. Виждаме колите, които са избрали да купят, и може би училището, в което са избрали да изпратят децата си.
Не виждаме спестяванията, пенсионните сметки или инвестиционните им портфейли. Виждаме домовете, които са купили, а не домовете, които биха могли да си купят, ако се поизръсят.
Опасността тук е, че според мен повечето хора искат дълбоко в себе си да бъдат богати. Те искат свобода и гъвкавост, а тъкмо това могат да дадат финансовите активи, които все още не са изразходвани.
Но в нас е толкова вкоренено, че да имаме пари, означава да харчим пари, че не виждаме сдържаността, която е необходима, за да бъдем всъщност богати.
А тъй като не можем да го видим, е трудно да научим за него. Хората умеят да учат най-добре чрез имитация. Но скритата природа на богатството затруднява имитирането на другите и ученето от техните пътища.
След като почина, Роналд Рийд стана финансов образец за много хора. Той беше героизиран в медиите и хвален в социалните медии. Но той не стана финансов модел за подражание, докато беше жив, защото всяка стотинка от богатството му беше скрита, дори за онези, които го познаваха.
Представете си колко трудно би било да се научите как да пишете, ако не можете да четете произведенията на велики автори. Кой би бил ваше вдъхновение? На кого бихте се възхитили? Чии нюансирани трикове и съвети бихте следвали?
Така онова, което вече е трудно, бе станало още по-трудно. Трудно е да се научиш от нещо, което не можеш да видиш. Това обяснява защо за мнозина е толкова трудно да натрупат богатство.
Светът е пълен с хора, които изглеждат скромни, но всъщност са богати, и с хора, които изглеждат заможни, но живеят на ръба на несъстоятелността. Имайте това предвид, когато преценявате набързо успеха на другите и си поставяте собствени цели.
Из "Психология на забогатяването", Моргън Хаузел