Уроците на Антоан дьо Сент-Екзюпери

23 април 2015

Пилотът, който никога не се завърна в базата си. Писателят, чийто истории останаха неразказани. Мъжът, който непрестанно търсеше своето място сред звездите... и накрая го откри. Антоан дьо Сент-Екзюпери.

Животът на родения през 1900 г. в Лион, Франция, автор на "Малкият принц" е белязан от любовта към авиацията. Включен е в първи авиационен полк в Страсбург, след това лети в обществения транспорт. Назначен е за шеф на авиобазата Кап Жюби (Западна Сахара).

По време на престоя си тук, заобиколен от враждебната испанска власт и разединените мавритански племена, Екзюпери успява с цената на голям риск да помогне на 14 екипажа на самолети, кацнали аварийно в пустинята. През 1930 г. получава званието Кавалер на Почетния легион.

Когато избухва Вторара световна война, Екзюпери настоява да се включи в редиците на бойната авиация. Извършва 7 разузнавателни мисии за периода март - юни 1940 г. След примирието е демобилизиран. Получава военен кръст. През 1943 г. авиогрупата му е преместена в Северна Африка. С много усилия Егзюпери се присъединява към екипа си. Назначен е за командир. Започва отново да лети, но му забраняват поради възрастта. Въпреки това успява да си издейства още няколко полета над окупирана Франция.

31 юли 1944 г. Самолетът на Екзюпери поема на разузнавателна мисия над Югоизточна Франция. И никога не се завръща...

Френският писател ни остави в наследство безсмъртните "Южна поща", "Нощен полет", "Земя на хората", "Боен пилот", "Писмо до един заложник", "Малкият принц", "Цитадела", "Военни записки". Преди няколко години е публикуван ръкописът на съпругата му, Консуело дьо Сент-Ехзюпери, "Спомените на Розата", в който тя разказва откровено и с любов за съвместния им живот, за върховете и спадовете, за болката и щастието...

Да си спомним заедно уроците на Антоан дьо Сент-Ехзюпери – хуманистът, романтикът, приключенецът, човекът...

За мечтите

Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.

Човек никога не е доволен там, дето е...

За щастието

Истинското щастие идва от това да правиш нещата добре, от жара да създаваш нещо ново.

За материалното

Работейки само за материални блага, ние самички си строим затвор.

За истинските неща

Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

За действията

Цел без план е само желание.

Това, което спасява човека, е да направи крачка. И после още една.

Сега е моментът да действаш. Никога не е твърде късно да направиш нещо.

Ти живееш в това, което правиш, а не в тялото. Ти си това, което са твоите действия и няма друго твое "аз".

Винаги съм ненавиждал ролята на наблюдател. Какво съм аз, ако не взема участие? За да бъда, аз трябва да участвам.

Единственото, което наистина има значение, е усилието.

За отговорността

Да бъдеш човек означава да бъдеш отговорен.

Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.

Хората са забравили, но ти помни: ти си отговорен за всяко нещо, което опитомиш...

За даването и получаването

Преди да получиш, трябва да дадеш, и преди да се заселиш в своя дом, трябва да го построиш.

Когато се раздаваш, получаваш повече, отколкото даваш.

За опита

Трябва да преживееш много, за да станеш човек.

За скритите богатства

Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.

Пустинята е хубава, защото крие някъде кладенец...

Камъкът престава да е камък в момента, в който мъжът, който го види, носи в себе си образа на катедрала.

За живота

Да живееш означава бавно да се раждаш.

За посоката

Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч...

За смисъла

Смисълът не е в самите неща, а в отношението ни към тях.

Всеки човек трябва да научи сам себе си какъв е смисълът на живота. Това не е нещо, което се открива. Това е нещо, което се извайва в душата.

Когато осмислим своята роля на земята, макар и най-скромна и незабележима, едва тогава ще бъдем щастливи. Едва тогава можем да живеем и умрем спокойно, защото това, което дава смисъл на живота, дава смисъл и на смъртта.

За общуването

Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.

Има само едно истинско богатство, и то е общуването между хората.

За взаимоотношенията

Кажи ми кой те обича и кой ти се възхищава и ще ти кажа какъв си.

Пренасянето на писма, на човешки гласове, на трептящи картинки в днешния технологичен век, служи на същата стара цел – да свърже хората.

Човекът не е изолиран от останалите. Този, който е тъжен, натъжава останалите.

За приятелството

Никой не може да замести изгубения приятел. Старите приятелства не се създават просто така. Нищо не може да се сравни с богатствата на общите спомени, на лошите моменти, прекарани заедно, на скарванията и сдобряванията, на свързания ритъм на сърцата. Приятелства като тези не могат да се поправят.

За любовта

Разбира се, че ще те нараня. Разбира се, че ще ме нараниш. Разбира се, че ще се нараним един друг. Но това е самото условие на съществуването. За да донесеш пролет, трябва да приемеш рисковете на зимата. За да се превърнеш в присъствие, трябва да приемеш рисковете на отсъствието.

Любовта е неизтощима – колкото повече даваш, толкова повече имаш.

Да се обичате не значи да се гледате един друг, а да гледате заедно в една посока.

Истинската любов започва, когато нищо не се търси в замяна.

Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите.Мислиш си: Моето цвете е там някъде... Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.

За връзката

Прекрасно е дървото, чийто корени са отишли дълбоко в почвата.

Какво е фермата, какво е страната, може да усети само този, който се е бил за тях, който се е жертвал за тях. Само тогава любовта към фермата, към страната, ще изпълни сърцето му.

За себепознанието

Земята ни помага да разберем самите себи си така, както не могат да ни помогнат никакви книги, защото земята ни се съпротивлява.

Много по-лесно е да съдиш себе си, отколкото другите. Този, който се научи да съди себе си, е станал истински мъдрец.

За свободата

Познавам една свобода и това е свободата на ума.

За децата и възрастните

Всички възрастни някога са били деца. Но малцина си спомнят...

Само децата знаят какво търсят. Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват...

Хората се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг...

За звездите

Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.

За съвършенството