Уилям Шекспир: три вечни сонета за любовта

Сборникът "Сонетите на Шекспир“ съдържа 154 сонета, дело на младия Уилям Шекспир, в които той въвежда темите за преходния характер на времето, любовта, красотата и тленността.

HighViewArt.com подбра трите си любими любовни сонета от Шекспир, брилянтно преведени от големия Валери Петров:

20

Лицето ти без никакво белило
със женския ти чар ме заплени;
сърцето ти, и то е женски мило,
без женските кокетни хитрини.
Красавец млад от благородна школа,
в обноските и сдържан, и открит,
ти с погледа си звезден двата пола
към себе си влечеш като магнит.
Природата създавала е вещо
от теб жена със образ съвършен,
но сетне присадила ти е нещо,
за радост на жените, не на мен.
Щом тъй е, нека стори ни богати —
с наслада тях, а мене с обичта ти!

***********

46

Очите и сърцето водят спор
кой повече над тебе има право —
очите те държат във своя взор,
към себе си сърцето тегли здраво.
То казва, че във моите гърди
те пази, недостъпно за очите;
противната страна със жар твърди,
че в техния кристал ликът ти скрит е.
Достига се до съд и той, в състав
от мисли, все живеещи в сърцето,
отсъжда кой е крив и кой е прав,
издавайки решение, с което:
очите взимат зримия покров,
сърцето — съкровената любов.

***********

130

Устата ѝ не са корали нежни;
очите ѝ не са съвсем звезди;
тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"
не бих нарекъл нейните гърди.
Не ѝ е "бяла лилия" ръката;
страни "същински рози" няма тя;
дъхът ѝ не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът ѝ като арфа не звъни;
но все таки, Бог вижда, не я давам
за никоя от "дивните жени",
залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети.