Страховете ни са наша илюзия
Това, което съсипва живота ни най-много са страховете. Те са способни да ни манипулират, да изменят погледа ни върху света и да властват над нашите решения и избори. Поради цялата тази голяма сила, ние пропускаме, че страховете са най-често всъщност една илюзия.
Живеем цял живот в страх, докато един ден щастливците сред нас осъзнават, че не е имало от какво да се страхуват. Може би, защото винаги мислим първо за бъдещето или защото постоянно ни втълпяват, че светът, в който живеем е лош, а животът – несправедлив. Често се чувстваме в капан, затваряме се някъде, където външният свят да не може да ни достигне, но накрая дори и това не помага.
А какво става ако рискуваме? Ако извършим "лудостта" да се противопоставим на страховете и да излезем навън? Виждаме, че това, което сме си представяли е било в пъти по-лошо от действителността.
Понякога се заплитаме в собствената си параноя и спираме да виждаме изход, въпреки че сме напълно свободни. Не можем да мислим трезво и колкото повече задълбаваме, толкова повече се изкривява и нашият свят.
А единственото, което трябва да направим, за да прогледнем, е да се изправим пред страховете. Благодарение на това ще видим, че ние сме тези, които ги материализират и че можем както да им дадем, така и да им отнемем властта над себе си.
Когато няма страх, няма и какво да ни спира! Ние сме свободни да разгърнем изцяло своя потенциал и да се чувстваме живи. Свободни сме да падаме и да се проваляме без това да ни съсипва, защото вече знаем стойността на всяка трудност и възприемаме онова, което другите наричат "проблем" като ползотворно предизвикателство.
Разбира се, никога не можем да премахнем напълно страховете си, но осъзнавайки същността им, ние можем да ги превърнем в стимул за нашето развитие и индикатор за близостта ни до успеха.
И накрая всичко се свежда до една малка крачка с голямо значение – тази, с която се отправяме към желаното, загърбвайки чувството на страх. След нея, всяка следваща ще бъде по-лесна, а съзнанието ни ще бъде все повече наш приятел. Но все пак, първо трябва да я направим!
