Стивън Кинг: 30 емблематични цитата
"Не си водя бележки, не си записвам, не правя нищо такова. Просто правя проклетото нещо. Аз съм салам-писател. Опитвам се да пиша хубави салами, но саламът си е салам. Не можеш да го продадеш като черен хайвер", признава със сарказма Стивън Кинг.
HighViewArt.com подбра 30 любими цитата от майстора на психологическия ужас:
1. "Адът не е нищо в сравнение с яростта на измамена жена." — "Живата факла"
2. "Ако си дете, се учиш да живееш. Възрастните се учат да умират." — "Кристин"
3. "Всички мъже и жени се стремят към едни и същи неща. Не тези, за които пише в историята и учебниците по гражданска култура. Говоря ти за базата. Покрив над главата. Три топли хранения на ден и легло. Приличен сексуален живот. Добро храносмилане. Но най-основното от всички, приятелю, е това, което на теб ти липсва. Защото какво може да се сравни с добрия сън?" — "Безсъние"
4. "Латинската дума за развод означава: „да изтръгнеш гениталиите на мъжа през портфейла му."
5. "Никой не е по-сляп от онзи, който не желае да вижда."
6. "Няма такова нещо като щастлив край. Не съм срещал нито един, който може да се мери с "Имало едно време". Всеки край е жесток. Всеки край е просто друг начин да кажеш "сбогом". — "Тъмната кула"
7. "Така си беше то — щом свой човек те хване за топките, най-зле стиска."
8. "Той често казваше, че "никога" е думата, която Господ обича да слуша, когато иска да се посмее."
9. "— Точно така. Поетите винаги и може би съзнателно създават погрешна представа за любовта. Любовта е стар главорез. Не е сляпа, а е канибал с изключително остро зрение. Любовта е хищно животно и е винаги гладна.
— С какво се храни? — изрекох противно на волята си. Устните ми се раздвижиха, въпреки че разумът ми диктуваше, че целият разговор е безсмислен.
— С приятелство — отвърна Джордж Льобей. — Храни се с приятелството.'' — "Кристин"
10. "Тъкмо с това трябва да се справим ние - каза Рени - С нещастното простолюдие. Какво искат те , Картър? Искат храна, Опра Уинфри, кънтри музика и топло легло, в което след залез слънце да чукат грозотиите си. За да могат да направят деца, приличащи на самите тях." — "Под купола"
11. "Хората не стават по-добри, те стават просто по-умни. Когато станеш по-умен, не спираш да късаш крилцата на мухите, просто си измисляш по-добра причина, за да го правиш." — "Кери"
12. "Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена." — "Тъмната кула"
13. "Истинската любов, като всеки друг силен и омайващ наркотик, е досадна — веднъж разкажеш ли за създаването и откритието й, целувките бързо втръсват и милувките са изтощителни… разбира се, за всички с изключение на онези, които си ги разменят, които дават и взимат милувките, докато всеки звук и цвят на света сякаш се сгъстява и става по-ярък около тях. Както и с другите силни дроги, истинската първа любов е наистина единствено интересна за онези, които са й пленници.И както всеки друг силен и омайващ наркотик, първата любов е опасна." — "Тъмната кула 4 : Магьосникът"
14. "Знаеш ли колко жесток може да бъде твоят Бог, Дейвид? Колко ужасно жесток?... Понякога Той ни кара да живеем." — "Град отчаяние"
15. "Защото талантът не стои мирен, той просто не знае как да стои мирен — обяснява спомощникът. — Независимо дали е талант за отваряне на сейфове, четене на мисли или делене на десетцифрени числа наум, той крещи да бъде използван. Никога не млъква. Ще те разбуди от най-дълбокия ти сън, крещейки: „Използвай ме! Използвай ме! Използвай ме! Писна ми да седя без работа! Използвай ме, тъпанар такъв, използвай ме!"
16. "Да убиваш в името на мира е все едно да се чукаш в името на въздържанието!"
17. "Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели. Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях си струва да се бориш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти." — "То"
18. "А ако не бръмчат коли и самолети, ако никой не е излязъл в гората западно от градчето да стреля по яребици и фазани, ако единственият звук е бавното туптене на собственото ти сърце, тогава можеш да чуеш и още един звук - звука на живота, който бавно се размотава към своя цикличен край, очаквайки първия зимен сняг да го оплаче и покрие с бял саван." — "Сейлъм'с Лот"
19. "Когато живееш някъде и искаш да го напуснеш с нещата, които би побрал в един сак, всъщност това място никога не е било твое от самото начало." — "Сейлъм'с Лот"
20. "Когато ухапеш ръката, която те храни, съвсем логично е протегнатата длан да се свие в юмрук." — "Сейлъм'с Лот"
21. "Никой не може да каже какво точно те превръща в друг човек. Никой не може с думи да опише онзи тъжен и самотен период от живота ти, прекаран в ада. Няма рецепти как да се промениш. Просто оцеляваш. Или умираш." — "Сейлъм'с Лот"
22. "Обичта не може да просъществува в завладените от страх сърца, както растението в тъмно помещение. Единствено гъбите (и то отровните) ставаха големи при липса на светлина, дори Том Кълън знаеше това." — "Сейлъм'с Лот"
23. "Мечтите остаряват преди мечтателите." — "Капан за сънища"
24. "Ужасно съм уморен от болката, която чувам и усещам, шефе. Уморен съм да се скитам по пътя самотен като птичка под дъжда. Без приятел, при когото да ида или да ми каже откъде идваме или отиваме, или защо. Уморен съм от хората, които се държат толкова грозно един с друг. Чувствам го като парченца стъкло в главата си. Уморен съм от случаите, когато съм искал да помогна и не съм успявал. Уморен съм да съм сам в мрака. Най-много съм уморен от болката. Прекалено много е. Ако можех да сложа край на болката, щях да го направя. Но не мога." — "Зеленият път"
25. "Колкото и добре да познаваш партньора си, от време на време се натъкваш на прегради или попадаш в пропаст.(...) Например, партньорът ти изразява мнение или становище, напълно противоречащи на досегашното му поведение. Подобна "ерес" е толкова абсурдна (особено в собствените ти очи), че дори граничи с психозата. В такива случаи, ако човек иска да запази брака и собственото си душевно равновесие, трябва да си припомни, че да се гневиш, означава да се приравниш към глупците, които смятат за възможно едно човешко същество напълно да опознае друго." — "Гробище за домашни любимци"
26. "Човек не винаги трябва да чуе трясъка, за да разбере, че вратата е затръшната." — "Особени сезони"
27. Но всъщност няма какво да се чудя. Нещата винаги се свеждат до две алтернативи: здравата да се заловиш да живееш или здравата да се заловиш да умираш. — "Особени сезони"
28. "Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват... те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат. Но не е само това, нали? Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите - като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна. Струва ми се, че това е най-лошото - когато тайната остава заключена в теб не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере." — "Особени сезони"
29. "Но всъщност няма какво да се чудя. Нещата винаги се свеждат до две алтернативи: здравата да се заловиш да живееш или здравата да се заловиш да умираш." — "Особени сезони"
30. "Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!" — "Особени сезони"
Ако сме пропуснали вашата любима мисъл от Стивън Кинг, добавете я в коментарите!