След по-малко от 100 години смъртта ще бъде добродетел

Щом новото е вложено в нас, приложността ще го извика на живот. Най-важните ни потреби в този път ще са чистотата и свободата от страх.

Чрез днешните обществени, социални и здравословни "нарушения" отработваме натрупаната си карма.

Преди 4 години гостолюбата планина Родопа събра в Пампорово на традиционния духовен събор на Мъдростта участници от Движение "Път на Мъдростта", с духовен лидер Ваклуш Толев. Това бе последният събор с негово участие. Той премина под надслова "Новата планетна социология в Беззаветния Завет – Път на събожника".

Всичките проведени досега събори са били потреба и възможност за издигане духовния ръст на участниците, чрез нови знания, за създаване на нова национална и планетна духовна култура и нов мироглед. Всички те представят Учението "Път на Мъдростта" на Учителя Ваклуш Толев, като реална осезаемост, достижимост и като нова приложност за една нова култура - Културата на Третото хилядолетие, определена от два основни постулата: "Всеки човек е един бог в развитие" и "Няма зло, има нееволюирало добро", които изразяват Битието и Планетната социология.

Чрез предадените от Ваклуш Толев тридесет Послания на Планетния Логос, ние живеещите в началото на Новата епоха – Духовната вълна на Мъдростта, можем да се докоснем и да превърнем в рефлекс за истина едно съвсем ново знание, постижимо само с интуиция и прозрение. Както и да достигнем до една нова нравственост без морални таблици, до една социология, която ни извежда до йерархията на събожника. До този, който винаги е бил в нас и е първият свидетел на пра-Божествеността ни. Той винаги е живял в нас, макар и не толкова изявено, бил е и сърцевина в пазвите на всички култури.

Но тъкмо сега българите са призвани да го изведат от дългото забвение и пасивната будност на чакане, да го изживеят в свое предназначение на действена жертвеност. Защото българите са призвани да дадат на човечеството Знанието на Мъдростта – утрешното битие на човека, лик и същност на нашата Божественост. А чрез Ваклуш Мъдростта ни остави "Беззаветния Завет", който утвърждава човека като събожник и като приложност на прозрението за Богоживот. И този Път на Мъдростта вече има пътници ("Децата на Деня"), които трябва да се превърнат в Път на новата Духовна вълна на Мъдростта..

На този Събор направих последното интервю от многото други, правени откакто преди 18 години бе учредено от него "Общество Път на Мъдростта".

- Г-н Толев, твърди се, че един от белезите на събуждащата се вече Кундалини (Първичната висша духовна сила в нас) е промяната на човешката ДНК и на кръвните групи. И че след тази промяна човек нямало повече да боледува. А вследствие на тези трансформации щял да надмогне и глада си, съня и пола си.

- Предстои ни едно истинско възкресение, една вътрешна пробуда на Кундалини. Цялата ни битка сега за Светлина и за Единосъщие с Богоприсъствието е именно за неговото овладяване. Но тази битка ражда мир с Път, който носи подвиг. Като под Възкресение трябва да се разбира именно този процес на вътрешна духовна пробуда.

Очакват ни епохални промени както в човека, така и в заобикалящия го свят. Тъй като новите дадености ще дават ново съзнание. Новата нравственост ще промени биологията на човека. Контактите с Причинния Свят ще променят всичко. Ще изчезнат дори и кръвните групи. А когато мярката се смени, наказанието се сменя с грижа, с благодарност. Обидата, безразличието, отмъщението се сменят с благодат.

Смирението вече няма да е обредна добродетел, а ще стане духовна култура. Вълната на Мъдростта ще смени дори и растителния свят. Надмогата над хляба ще означава не хляб, омесен с мисъл, а глад за хляба на Мъдростта. Сънят също като обред на човека в земното поле, който не е същност, ще отпадне, когато дойде властта на човека-Бог. Половата енергия пък от идея за възпроизводство ще премине в идея за Сътворителство.

Когато човекът одухотвори своята материя, половата енергия няма да се хаби по познатите досега начини. Изобщо всичко ще върви по посоката не на отричането и отхвърлянето, а на побеждаването, надмогването, овладяването.Но не е нужно старото да се убие, а да се остави памет за него, за да има йерархия на усвояване в познанието. Затова онова, което си отива, трябва да си го изпратим.

В новата вълна на Мъдростта чуждата вина няма да е наша невинност, но засега нямаме вина за оставеното преди нас, защото човекът винаги ще е невинен, щом не е бил Сътворител. Но пък Пътят на Целостта (Аз и Той сме едно) вече е даден. И той се постига чрез вяра и себенадмога, чрез стремеж да бъдеш, а не да имаш.

- Вероятно, Учението на Мъдростта ще научи човека и как да постигне това Единение със себе си, с Бога вътре в него…

- Щом като тази Цялост е заложена в човека като даденост, тя сама се развива в Себе Си и сама се коригира, утвърждава се и се осъжда. Но Учението дава на човека знанието за прощение с невежеството, което толкова дълго е пречило на планетната ни култура и че неговият ужас е по-лош от престъплението. Казва му, че Мъдростта е служение на Целостта. Че тя не идва нито от ума, нито от сърцето, а от Причинния свят. И че в нея, ако не загубиш себе си, не можеш да осъществиш Целостта.

Подтиква да се осъзнае дадеността "човек – еволюиращ бог" и така да развие приложната сила на волята и отговорността за служение, както и убедеността за осъществяването си. А не да търси плодовете на себичността, която вече трябва да премине в универсалната себичност. Тази, в която се познаваме в другия като потреба за Единство във Всемирно Братство. Но докато не се загубите в същината на другия, в Алтер-егото, няма да се принесете в жертва за Единство.

Учението извежда сега на пръв план закона за Еволюцията като един от най-съществените въпроси на знанието. Казва, че Еволюцията е безжалостна, носи страдание, водещо до развитие, но и постепенност, поносимост, които извеждат до Божественост.

Нейното "безжалие" е смърт – заради безсмъртие и гроб – заради възкресение. Че на такава болка трябва да се благодари, защото тя просвещава и освещава. Учението разкрива тайната на нашето съществуване – да се слеем с Мировия Закон на Еволюцията, да бъдем капка в океана на Всемирното развитие, а не лична бисерна капка на собствения си цвят.

- Засега, обаче, всичко изглежда много безнадеждно. Дори искащите чрез протести промяна не си представят как ще стане това…

- Да, сега, когато още няма събудена отговорност, все още невежеството е ръководеща сила.Защото решаващите съдбите ни в духовно отношение са с основно висше образование, както обичам да казвам шеговито. Но това са все съпровождащите еволюционни необходимости. Протестите също не са оправдани, защото не могат да променят статуквото, тъй като няма все още подходящи личности за водачи, няма и идеи за бъднина, за единение на народа ни.

Но не е достатъчно само да изискваме от другите идейнонационална принадлежност. Ако всеки я чувстваше в себе си, той оставя в нея името си и така я повдига вибрационно. Но затова е нужна свобода от страх, понеже страхът е формула за обезбожаване, дори и за обезчовечаване. А не да отидеш някъде поради принуда или за благо. Това ще бъде съображение, а не така нужната ни свобода, която е вложената в душите ни йерархия. И все пак, не трябва да се отчайваме, защото надеждата е преддверието в храма на Духа.

Докато съмнението е гробарят, а само преходността има гроб, Духът гроб няма.Затова трябва да вярваме, че щом новото е вложено в нас, приложността ще го извика на живот. Неслучайно българинът е целувал своя меч. Аз съм твърдо убеден, че след по-малко от 100 години смъртта ще бъде добродетел, защото тя е вратата към възкресението, но то идва след приковаването, за да присъства на сватбата на Свободата.

Защото Животът чрез смъртта жертва човека, за да създава безсмъртие. И тъй като България е школа за духовно възмъжаване, много хора отвън ще се стичат към нея, както и много души ще се прераждат тук. Защото новото учение на Мъдростта, в което Олтарът става знанието, ще тръгне от нашата страна. Затова и руският академик Лихачов, който е прероденият Йоан Екзарх, авторът на "Шестоднев", казва, че България е духовната лаборатория на света. Че българският народ и българската държава са Духът на света.

- Може би за изпълняването на това предназначение ще изиграят роля и идващите нови поколения, т.н. златни деца. Готови ли сме да ги посрещнем, да ги лекуваме? Особено, когато така малко знаем за новите им психични и физически параметри?

- Детските лекари, които ги посрещат на земно ниво са най-отговорни за тяхната адаптация. Те трябва да могат да видят в тях огнената субстанция, която има да преминава в децата до момента на старостта. Но това е въпрос на бъдещето. Лекарите сега не знаят, че по силата на еволюционните стадии, доста хора не могат да понесат безболезнено някои "удари" на Кундалини.

И че с тези "нарушения" се обясняват акумулациите на отрицателните сили в тях, за които имат своята предишна "виновност" и че така се отработва натрупаната карма. Не могат и да подготвят хората за поносимостта на тази наша Божественост, на този наш Божествен знак и това универсално знание в нас – Кундалини.

Това може да направи само Учението на Мъдростта, което дава формулите "Злото е нееволюирало добро", "Човекът е бог в развитие", "Няма враг, а събожник"… То дава идеята да изведеш „врага” в събожничество и съпътничество – не да го погубиш, а да го освободиш, като не приемаш чуждата „вина” за своя безгрешност. Учението Път на Мъдростта сменя паспортите на духовността, сменя огледалната легитимация на човека.

Помага да се разбере, че Кундалини не е риск. Че като пленник в нас Той чака в постоянна битка своето освобождаване, като сътрудничи за това. Дарява своя "господар" с благодарност, че го е съхранил и опазил от излишни увлечения, с радост очаква да обслужи богочовека.

Човекът, обаче, не може да не бъде в конфликт заради това, което дава рангът му – да стане бог. Пък и като резултат от тази "битка", сега усещаме само болката на тялото, но не и болката на Божествеността, т.е. на Бога в човека, който иска да се освободи от човека.

- Сега идват много деца с променена ДНК, но медиците продължават да броят хромозомите и да сплашват родителите им, че това е нещо неестествено… 

- При тоталната промяна, която сега настъпва, това е само част от новата картина на света. В бъдеще дори няма да има кръвна картина, защото човекът ще стане събожник, който носи едни съвсем други характеристики. Съвсем друга "мая", която може да прави от "млякото" - "сирене" или нещо друго…

Изпитанията пък на родителите в тези случаи не са беда, а възпитание в жертва. Когато децата имат някакви "нарушения", това изисква от нас по-други неща и ние трябва да ги дадем. Трябва да дадем повече време, грижи и внимание. Родителите имат, обикновено, погрешни схващания, че това е наказание. Ами тогава как да се развива "наказаният" без тези изпитания? Те не знаят, че проявената за тези деца грижа не е наказание, а награда.

Всеки човек си идва тук на земята с всичкото, което носи и му е дадено. Но друг е въпросът в коя възраст и в кой точно момент ще му даде преценка и дефиниция. Детето може да пита съвсем детински неща, но това не значи, че няма събудена отговорност за предстоящата си лична принадлежност.

А пък, ако родителят още не е събуден за нея, събудено е онова, за което го праща. После всичко преминава през едно дълго възпитание, но във всички случаи всеки човек си остава дете на Небето, което има правото да се обособи и да отговори на своето предназначение.

- Вашите съвети, насоки и пожелания с оглед идващата нова епоха?

- Мъдростта да води дните на вашето служение. Тази, която не наказва, а освобождава и опазва душата от посегателства. И да не се обръщате назад в чувството на несигурност, да не насищате глада си само с трохите от трапезата на Мъдростта. Да укротите в себе си поданиците – желанията и мислите. И да вдигнете чашата на всепричастието, за да можете да кажете, че сте Синове Божии. Но затова се иска само едно нещо – жертвена дързост.

Сега дързостта е да счупим черупката на довчерашното, за да вземем плода на Мъдростта. Защото точно дързостта прави човека мъдрец, мъдреца прави Учител, а Учителя – Син Божий. Синът Божий пък в служението Си за Всемирността става Бог. Но и сега всичко е на мястото си. Не трябва да забравяме, че Бащата не може да загуби сина Си – синът е, който Го губи. В Бог човек се не губи, защото той е в Него. И временната ни раздяла с Него не е милост, а тайнство на Огъня, което ни води към среща, към Единосъщие.

Така Човешката божественост среща своята Божия човечност. Щом имаме в себе си събуден и извикан Дух на Божеството у нас, остава да направим Живот вложеното у нас Подобие. И тогава вече няма да търсим еликсира на безсмъртието, защото няма повече да се съмняваме, че в нас живее Безсмъртният. Това е Пътят на Кундалини, на Диханието на Бога у нас.

Пътят на Мъдростта е Път за връщане на човека в Бога, като осъзнае и овладее своите непобедими сили и възможности за Божественост. Първата потреба в този Път на понасяне на събудения Кундалини е – без страх! Защото той може да дойде от усещането за безопорност, от това, че сме изведени от земното притегляне. Тогава ще ни е нужно осъзнаването за относителността на нашата собственост. Трябва да започнем този процес на овладяване на Огъня, на Кундалини в нас, с чистотата на всички нива.Защото именно тя не позволява да се създава вибрацията на страха.

И да помним, че т.н. "зло" е с ограничено време. А свободата от зломислие е осъществен дар на Любовта.

Интервюто взе: Лияна Фероли.