Щастието е свобода

Какво е усещането да сме щастливи?

Нами­раме се изцяло в настоящия момент, без нуж­да да се вкопчваме в миналото или да разсъж­даваме за бъдещето – чувстваме се завършени сега. Усещаме се свободни – всъщност, когато сме наистина щастливи, сме освободени от желанието за още и други противоречащи си емоции.

Свободни сме от това да искаме щас­тие. Когато търсим щастие, изпитваме глад, недостатъчност – обзети сме от очаквания да получим каквото желаем, и от страха, че няма да го получим, намираме се в плен на не­сигурност.

Мислим, че можем да сме щастли­ви само когато сме постигнали целите си, а това значи, че животът е вечно в бъдещето, а не в настоящето.

Съзнанието ни обикновено не се чувства свободно. Мислите и емоциите бушуват у нас и често успяват да ни поробят. Непрекъсна­то "спорим" с реалността, искаме от нея да е различна.

Щастието включва това да овладе­ем мислите и емоциите си и да приемем неща­та такива, каквито са – значи да се отпуснем и да спрем с опитите да контролираме обсто­ятелствата.

Ако се научим на дълбок покой в настоящия момент, дори когато сме лице в лице с трудности, и приучим съзнанието да не съди, можем да открием у себе си огромен източник на щастие и удовлетворение. Може да забележим колко често търсим упование отвън и как това не е необходимо.

Ако си представим някого в идеалната си­туация на пълно щастие и наистина обърнем внимание на това как се чувства, ще открием състояние на ума, за което "завършеност" е ключовата дума. Този човек притежава свобо­да.

Усещането на завършеност и покой, липса­та на необходимост за вечно домогване и не­сигурност – това са състояния на ума. Както всеки знае, всички вярваме, че "нещата" ще ни направят щастливи, но това щастие е изцяло вътрешно преживяване. Тъй че защо да не се отървем от посредника и не се устремим пра­во към същината?

Медитация и щастие

Вместо да чувстваме живота си извън кон­трол, вместо стресът, самотата и неудо­влетворението да ни притискат отвсякъде, можем да намерим по-близък контакт със себе си, по-добър баланс дори в трескави ситуации. И щастието, и проблемите зависят от със­тоянието на ума, но въпреки това повечето от нас живеят с много смътна представа за съзнанието си и същинския му потенциал. Ако искаме да намерим смисъл в настоящия свят, трябва спешно да започнем по-добре да разби­раме собствените си умове. Медитацията и осъзнатостта са мощни инструменти за въ­трешна революция.

Митове относно медитацията

Съществуват няколко погрешни схваща­ния относно медитацията и осъзнатостта, които се надявам тази книга да разсее.

"Много ми се иска да медитирам, но умът ми все препуска."

Мнозина смятат, че целта на медитация­та е да укроти или да заглуши гласа на съзна­нието, и чувстват, че умовете им са толкова активни и припрени, че няма смисъл дори да опитват.

Но количеството мисли няма отно­шение към медитацията ни – смисълът не е в това да опразним ума си от мисли или да из­паднем в транс. Това нито е възможно, нито би било от полза. Медитираме, за да проме­ним отношението си към своите мисли и емо­ции, а не за да се отървем от тях.

Някои пък възприемат медитацията като форма на бягство, почти без връзка със забър­зания им живот, или пък просто като начин да намалим стреса и да държим тъгата на­далеч, нещо като здравословното хранене и тренировките, с които поддържаме теглото си. А според други медитацията е изцяло его­истично занимание.

Тези митове най-често са резултат от липса на информираност или от неправилни схващания. Медитацията не е като да отидеш на спа: това е начин да влезем в контакт със същността си, да се превърнем в хората, които наистина сме. Осъзнатост­та е начин да приложим това към всяка ситу­ация.

Съзнанието ни е ключът към всичко, а нарастващият интерес към осъзнатостта в културата отразява нова стъпка в човешка­та еволюция: животът се адаптира към нуж­дите на средата и по всичко личи, че светът, в който живеем, ни тласка да усвоим медита­цията като инструмент за оцеляването си.

Из "Пътеводител на един монах към щастието" на Гелонг Тубтен, издателство "Кръг"