Самотата е криза

Коя е първата мисъл, която ви идва наум, щом чуете думата "самота"? Силата на самотата и това, доколко се справяте с нея, ще определи дали ще има оздравително или разрушително влияние във вашия живот.

Знаете ли, че рано или късно всеки от нас преживява с различна сила самотата?

Тя влияе на качеството на живот: или го пренасочва към преосмисляне на начина ни на общуване, или ни кара да се заемем с житейската задача да търсим сериозен партньор, с планиране на съвместен семеен живот; или променя качествата на характера ни, или ако останем много дълго сами, разрушава личността ни.

Да, истината е, че тя старателно и неумолимо променя ценностната ни система. Нейната опустошителна сила ражда нова личност, нова идентичност.

В живота сме придружени или от значимите други, или от самота. Тя ни води към размисъл и разговор със себе си. Заедно с радостта и опиянението от красотата на живота, с всичките емоционални окраски, самотата ни е дадена като подарък, който като с длето извайва нашата душевност.

Горчивината ѝ ни довежда до любовта, без която никой не може. Помага ни да станем извор на любов към другите.

Наистина: нейно величество "самота" ни довежда на колене пред трона на любовта, за да ни научи да обичаме по-благородно, по-всеотдайно, по-отговорно и по-красиво. Учи ни да обичаме другия до себе си. Учи ни да обичаме истински.

Самотата е криза. Днешната китайска дума за "криза" включва два йероглифа. Единият означава "опасност", а другият – "скрита възможност"; по-ранните им значения са "възможност, родена от опасност или трудно положение".

Кризата неслучайно приковава вниманието ни: тя е съществена част отнашето развитие. В действителност всеки човек е уязвим; обикновено старателно крием раните си.

Кризата е сблъсък между старото и новото, между познатото минало и непознатото бъдеще; между този, който сме сега и този, който бихме искали да станем. Това, което е било в миналото добро и ефективно, вече не е такова; поставените нови цели не се постигат със стари методи.

Много често в кризата се сблъскват скритите конфликти и противоречия в нас. Кризата изпитва силата на личността, може дори да я разруши – крачката в неизвестното винаги е плашеща, но истински новото се научава само в приключения.

Любознателен зрял е онзи, който се e научил постоянно да развива и упражнява способността си за промяна; да се освобождава от старото, за да може да поеме към новото. Крайната цел на самотата е да отвори място за различното и неочакваното.

Другият не може да влезе в сърцата и умовете ни, ако не постигнем празнота; само тогава можем истински да го изслушаме и чуем. Много от нещата, които "знаем" като верни, при внимателно изследване се оказват други.

Да помним, че кризата не означава безизходица – тя има своето начало и край. В крайна сметка кризата се оказва положителен момент от човешкия живот, тя не е само връхна точка на страдание, но и начало на възстановяване.

Кризата е необходима за личностното израстване, ако тя се възприема като етап, който се издига над това, което можете да видите и разкрива нови перспективи за живота.

Кризата е от съществено значение за пълноценния живот, който винаги се променя, тя е разочарование при контакт с реалността. В действителност кризата трябва да се възприеме като индикатор за нормално развитие.

В процеса на излизане от кризата се формира нова универсална система от ценности. Изисква се концентрация на всички сили, за да се отговори на предизвикателството на промяната. Изходът ще е налице чрез нови цели и планове.

Знаете ли, че обикновено котка не може да се катери по гладка стена? Прави го само когато я подгони куче, като в същото време в организма ѝ се извършват редица промени. Например увеличава се енергийната захар в кръвта.

В различните ситуации душевния ни свят реагира също като котката. Вътре в нас се извършват неволеви реакции. Какви са последиците? При самотата е разстроен мисловния ни свят.

Стресовата точка на уязвимост е специалната реакция на тялото, която служи като сигнал, предупреждаващ, че вътрешният натиск е по-голям от способността за справяне с него.

Психиката и тялото постоянно сигнализират с предупреждения, на които често не обръщаме внимание. Всички тези сигнали за бедствие обобщават опитите на душевния ни свят да се свърже с нас.

Самотата представлява излизане от равновесието спрямо себе си. Физическите, умствените, емоционалните нужди са преплетени и взаимно зависими.

Из "Самотата" от издателство "Изток-Запад"