Рождество Христово е и раждането на Човек в човека

Когато родим Христос в себе си, мъдростта на любовта, ще бъде част от всичко в новата епоха.

Рождество Христово дава модела за раждането на новия Човек в човека и възможността да се родим изново в Духа.

"Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух." (Йоан 3:6)

"И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец." (Мат. 5:48).

Господ Иисус Христос се роди като Син Човечески, за да израсте Христовият Аз, заложен във всяка човешка душа, да хармонизира мъжкия и женския принцип, изобразен символично с двете вълнообразни линии на зодиакалния знак Водолей – енергиите на Слънцето и Луната, на духа и душата.

Т.е., да се осъществи в знака Риби чрез върховната жертва и повтарящите се земни раждания Христовата алхимия, водеща до просветлението и освобождението на човечеството. И това приближаване до Бога става само чрез медиативната концетрация на самоопределянето, анализирането, опознаването на нашия Христовоориентиран Аз, както и в мълчанието, самоотречението на знака Риби.

А всички ние преминаваме, както през този знак, така и през всички останали зодиакални знаци, за да съберем нужните ни различни уроци и опитности, да съединим двата си аз-а – висшия и нисшия – в космическия Аз на Светлината. Затова смисълът на нашето раждане е да повторим Христовото раждане, което става непрекъснато на всички нива като растеж, кръстосване на енергиите, а не е еднократен акт.

Да вървим по Неговия път, да израстем в Бога чрез Неговия Христос. Да изграждаме равновесието между дух и душа чрез Словото Божие, изразяващо сливането, чрез правилно и неосъдително отношение към ставащото, към себе си и ближния, към мъдрата и коригираща карма.

Да открием вълшебното ключе, отварящо широко вратите на сърцеведството, единствено водещо към новорождението в духа, в което се крие и тайнството на Рождество Христово. И така да ускорим еволюцията на душите си, както и тази на световете, през които те преминават.

Затова е толкова важно осъзнаването, че земното ни пребиваване се осмисля от Христоориентирания ни Аз, Който винаги е готов да служи за спасението на планетата ни. И докато това не стане, всяка Христова душа ще иска да се въплъщава на Земята, заради цялото човечество и да помага на Христовата спасителна работа, казва считалият се за гражданин на Космоса и роден в полунощ на 31 януари 1890 г. (Водолей с изгряващ знак Везни) Джон Джоселин.

Той е бил убеден, че разбирането на духовната наука за звездите, на Божествения зодиак (Утробата на Слънчевата система), ще подтикне душите ни да родят Христос вътре в себе си.

Първоначалната дванадестократна зодиакална топлинна организация е дадена от Първата, най-висшата духовна йерархия, стояща най-близо до Бога (серафими, херувими, тронове), които съставят и оформят 12-те групи, наричани зодиак – лоното на нашата Слънчева система. Втората се състои от господства, сили и власти, а Третата обхваща начала, архангели и ангели, според ангеологията на Св. Дионисий Ареопагит.

И затова зодиакът ще стане за всички нас истинска психология и наука за душите ни. Познаването му ще направи достъпно израстването, самоусъвършенстването, пречистването ни чрез духовния живот в Христос в името на истината, свободата, обичта, красотата, добрината, в името на всеобщото благо, а не за лични облаги.

Но трябва да се работи, според правилото на мистичните школи, т.е., за да се разбере Центъра, трябва да се изследва ключовата окръжност, святата духовна територия на безкрайно възвишените същества на зодиака.

В това отношение много ни помагат Джон и Бъредин Джоселин в книгите им "Медитации върху знаците от зодиака" и "Граждани на космоса", в които разкриват ролята на духовната природа на Зодиака за медитиране и себепознание, за осъзнаване на нашата сътворческа отговорност в космическите процеси, в разгъването на Живота от зачатие през смърт до прераждане.

Дават ни познание за сътворяването на нашата Слънчева система, която в началото преминава през първата топлинна степен - т.н Сатурнов период, който дава първообразните стойности и принципи, даващи материалните форми. После той е следван от един нощен интервал, след който топлината хем се сгъстява до въздух (газ), хем се разрежда до светлина (човек).

Тогава към първичната субстанция се прибавя етерното, жизненото тяло на формиращите енергии, за да се стигне до растениеподобното съществуване. През Лунния период сгъстяването продължава до водния елемент, а разреждането до звука. Човекът придобива астрално тяло, но с още грубо животинско усещане.

А едва през нашия Земен период той придобива съзнание за Аз-а, за свободна воля, за преобразяване на егоизма в любов. И в края на Земния период, чието начало е започнало, човекът започва да се превръща в Четвъртата йерархия, наречена духове на свободата и любовта.

През нея любовта ще бъде част от всичко, както сега е мъдростта, макар че това внедряване на Аз-а в самоусъвършенстващия се човек е много бавен процес, той започва да се ускорява по времето на Иисус Христос и човешкото съзнание започва да градира и от племенно, групово, ще узрява до индивидуализирано, творческо, до себесъзнание, живот-дух и дух-човек.

И тогава, според Рудолф Щайнер, човекът ще може да участва в раждането на нов зодиак, нова Слънчева система. Чрез смирение и непредубеденост ще развие свръхсетивните си способности и ще черпи сведения от първа ръка, от т.н. природна, космическа Акашова хроника, пазена от Сатурновите същества.

И крайният земен свят ще стане "свят без край", като този на безпределно възвишените същества на зодиака, наричани и "12-те точки на неизменността". А тази невидима и отвъд времето небесна реалност се отразява и в планетните, земните сфери като повтарящо се отражение на Първичния духовен модел (12 сина на Яков, 12 Израилеви племена, 12 ученика на Христос, 12 рицари на Кръглата маса и т.н.) Нейната светлина, обаче, се поглъща от гъстата и тъмна материя, но пак точно тя дава напора за свобода.

Така с появата на Иисус Христос, Който казва, че е Светлината на този свят, мракът започва да се осветява, да се разсейва и да указва пътя за връщането към Първоизточника на живота. И Той, Който изцяло обединява всеобхватните тайни над Божественотворческите Дванадесет гласа, разпръсква живота, води го към развиване на отговорност в процеса на съзиданието.

Изгражда моста на хармонията между висшето и нисшето, земното и небесното, между зодиакалните тонове, за да се влезе в единението с Бога и да се постегне напредък. За да се помъдрее чрез любов, да се намери духовния център на Христовата сила, да се постигне духовната истина – гласът на първообразното Христово Аз в нас, Гласът, трансформиращ звука в говор, в музика…

Всичко е проявление на това Слово-Глас. И когато душите ни разцъфнат под неговата милувка, така както се разлистват листата и разпукват пъпките на цветята, ще станем готови да посрещнем подобаващо Христовото раждане. Когато превърнем духа, душата и телата си в лира на любовта, както е успял да претвори Гласа в съвършена музика Орфей.

Засега, обаче, тази мъдрост на любовта, която показва истината и причините зад всички неща, е постигана в пълна степен само от Христос и отчасти в такива високи духове, като Орфей, Соломон, Платон… 

Но когато Бог стана Човек, Той даде образеца, който може да се постигне от всеки човек. И тъй като мъдростта има слънчева природа, човекът може чрез слънчевото сливане на силите на зодиака да постигне Единосъщието, единството, Божията Пълнота, да стане Божи Син.

Това е раждането на Човек в човека – носителят на мъдростта на любовта, на непрекъснатия процес на равновесие, на хармония, чрез който разцъфтява в свободната и чиста душа Божествената любов. А тя е така проникновено описана от Б. Джоселин като непрекъснато пеещ Божий Първообраз.

Като Дом, в който живее всяка същност и същество. Домът на Неговия живот, в който всичко е хармония, всичко е настроено към всичко друго в едно обширно, сияйно, неограничено съществувание, като една Божествена симфония, изпълнявана от един велик оркестър. Без никакви борби, дисонанси, конфликти, разделения.

И този Дом е безбрежното пространство, през което тече непрекъснато и свободно Божията Любов. Тази, която свързва дори живота и смъртта.