Пролетта разлиства грях по грях, есента клюкарства – ах по ах

Тринадесет прекрасни поетични миниатюри от Методи Джонев, подбрани от книгите му със стихове "Надига се", "Едночисленик", "Над".

СЛУЧКА

Съдбата се наведе

взе камък и го хвърли.

Блатото във мен се везери.

СМИРЕНИЕ

Навеждам се да измия

нозете на потока.

НЕ МЕ ТЛАСКАЙТЕ КЪМ НИЩОТО,

не ме оттласквайте от него.

ЕКОСТИХОТВОРЕНИЕ

Насред природата накапана –

асфалтова пътека.

Господи, не те ли наболяват ходилата?

ТОВА НЕБЕ какво се е похлупило

какви ли плачове си има

какви ли мокри сънища

МРАЧИНА

Отнемете й черното, само малко от черното,
и ще провидите, че е млада,

че се къпе по бяло видело.

ТЛЕННОСТ

Прехвръкне снежинка, усмихне се даже.
Целуне земята.

Така да го кажем.

МИМОЛЕТНОСТ

Кой да му рече на слънчевото зайче
че е безхаберно кратко

и безсиновно по отношение на слънцето.

БОСИЯТ НЕ ХОДИ просто по земята

той така със нея се здрависва.

СЪВСЕМ потъвам в гънките на тази майска вечер

ама съвсем съвсем

ПРОЛЕТТА разлиства грях по грях,

есента клюкарства – ах по ах.

НЕПОСИЛНО

да познаеш лъжата в усмивката,

да ожънеш тръстиката с мигла

АЗ,

толкова праведен, толкова
колкото две монахини,

колкото непредвидените им дечица…